ДО

Г-Н АСЕН ВАСИЛЕВ

ПРЕДСЕДАТЕЛ НА НАЦИОНАЛНИЯ СЪВЕТ ЗА ТРИСТРАННО СЪТРУДНИЧЕСТВО

ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ПО ЕВРОФОНДОВЕТЕ И

МИНИСТЪР НА ФИНАНСИТЕ

С Т А Н О В И Щ Е

на Конфедерация на труда „Подкрепа“

Относно: Пакет антикризисни мерки, изготвен от Министерството на финансите

УВАЖАЕМИ Г-Н ВАСИЛЕВ,

На първо място, КТ „Подкрепа“ подчертава, че обсъжданият сега документ не е законопроект. Предложенията за изменение и допълнение на нормативната база задължително преминават през обсъждане в комисии към НСТС и едва след това се насрочва заседание на тристранния съвет. В този смисъл очакваме текстовете за актуализация на трите бюджета, от които да се запознаем с конкретно предложените промени. В настоящото становище изразяваме нашата позиция по отношение на неоформените все още финално идеи за минимизиране на щетите от икономическите санкции върху българските домакинства.

ИКОНОМИЧЕСКИТЕ САНКЦИИ

Обръщаме внимание на факта, че икономическите санкции по същество са война, която често взима повече жертви и действието ѝ е далеч по-дългосрочно, отколкото на водени реални военни действия. Заявяваме категорично, че каквито и мерки да бъдат предприети, те имат по-скоро хомеопатичен характер. КТ „Подкрепа“ изразява съжалението си, че водим разговор за мерките едва сега, когато на национално ниво вече бяха взети решения, които водят до увеличаване на икономическия натиск върху гражданите. Въпреки това държим да подчертаем, че икономическата литература изобилства от изследвания, които сочат негативите от налагането на икономически санкции. Анализи на санкционната политика на САЩ[1] срещу Куба, Иран, Либия, Сърбия и др. сочат, че тя не може да даде резултат в кратък период или когато залогът е голям; цената се плаща от бизнеса, фермерите и работниците.

По-скорошно изследване[2] на ефектите от наложените икономически санкции върху Руската федерация и Иран показва, че целите не са постигнати, макар икономиките на тези държави да са понесли щети. Авторът, който е ръководител на отдел в Световната търговска организация, подчертава, че тази политика всъщност често води до това санкциониращите „да се прострелят сами в краката“. Вече широко се обсъждат ефектите от „автосанкциите“.

Именно от тези рискове се опитаха да се предпазят САЩ и някои западноевропейски държави. Напомняме, че САЩ се отказа да наложи ембарго[3] върху вноса на уран от Русия, тъй като (заедно с партньорските на Русия държави – Казахстан и Узбекистан) той представлява около 50% от целия импорт на уран в страната. Докато се опитваше да принуди Индия да преустанови търговските си взаимоотношения с Русия, САЩ изключи от списъка със санкциите вноса на руски торове[4]. В същото време ЕС забрани вноса на торове от Руската федерация[5], без да се съобразява с факта, че производството на торове в Съюза вече страда от въглеродните квоти, които трябва да заплаща съгласно провежданите зелени политики. Част от производствените мощности и в България вече не работят, а това неизменно ще доведе до ръст на цената на торовете и съответно на храните. Благодарение на Германия[6], забраната за внос на руски въглища в ЕС беше отложена за август 2022 г., тъй като именно Германия се готви да ползва активно ТЕЦ-овете си на въглища през следващия отоплителен сезон.

Обръщаме внимание на всички тези факти, за да илюстрираме как най-големите икономики преценяват дали и доколко могат да си позволят да налагат санкции и да прекъсват търговските си контакти с Русия. Там, където социалната цена би била най-висока, западните държави се въздържат да налагат забрани за внос. Именно това, според нас, трябваше да направи и България, за да се намали ударът върху гражданите, които сега ще платят цената за всички геополитически решения, без значение дали ще получат 25 ст. отстъпка за бензин или не.

АНТИКРИЗИСНИ МЕРКИ

КТ „Подкрепа“ подчертава, че антикризисни мерки могат да са само тези, които влизат в сила възможно най-скоро. В допълнение, те трябва да бъдат с определен краен срок, след който бюджетът да не търпи негативи, тъй като това ще се отрази в недостиг на средства за публични услуги като здравеопазване, образование, социални услуги, култура, обществена инфраструктура и продължаващо ниско заплащане на заетите в тях. Планираните за началото на следващата година мерки няма как да се считат за противодействие на икономическите затруднения, които изпитват домакинствата днес. В тази връзка приемаме втората част на изпратения ни документ за сведение за промени, които нямат общо с настоящата криза.

С оглед  на факта, че в основата е енергийната криза – високи цени и несигурни доставки, продължаваме да настояваме за допълнителни мерки, финансиране и укрепване на българската енергетика, която разчита на национални ресурси, каквато е въглищната индустрия. „Мини Марица-изток“ ЕАД е единствената компания, която има потенциал да поддържа независимостта на сектора от външни влияния. В същото време там все още има недостиг на средства за извършване на капиталови разходи и закупуване на резервни части.

КТ „Подкрепа“ настоява също за развиване на ядрените мощности в страната, които бяха признати за зелени от ЕС. Освен ТЕЦ-овете на въглища, АЕЦ „Козлодуй“ е другият базов производител на електричество в България, който дава сигурност на енергийната ни система. Не на последно място подчертаваме, че ценовият натиск върху централното отопление и стойността на въглищата ще доведе до ръст на цените и на алтернативните горива като дървата. При тази ситуация очакваме през следващия отоплителен период гражданите да се пренасочат към отопление с електричество, което ще постави под риск устойчивостта на мрежата за доставка и разпределение на ел. енергия. Последното предполага ускореното ѝ подновяване, за да не се допускат прекъсвания през критичните студени месеци.

Подкрепяме усилията за намаление на ДДС и акцизи, които целят намаляване на крайните цени. Същевременно подчертаваме, че въвеждането на 0% ставка на ДДС за хляба следва да бъде съчетано с допълнителни контролни и регулативни мерки, така че намалението да се отрази в крайната цена на продукта. Тук съществуват редица натрупани изкривявания – по данни на хлебопроизводителите, 50% от крайната цена на хляба всъщност представляват търговски надценки и ДДС. В тази ситуация премахването на ДДС не може да се очаква, че автоматично ще се отрази в крайната цена, по-скоро ще спомогне за увеличаване на печалбите на търговците. Ключова тук е ролята на Комисията за защита на конкуренцията, която от години не успява да намери данни и доказателства за непазарното поведение в този сегмент.

Компенсиране на крайни потребители на горива – обръщаме внимание, че тази мярка се отнася само до потребителите на бензин А-95 и дизел. Отстъпката от 25 ст., според изпратеното ни описание, няма да може да се ползва от потребителите на метан и пропан-бутан. А това са едни от най-евтините горива за автомобили понастоящем, поради което много български граждани направиха инвестиции, за да могат да ги ползват. Добре е тези горива също да бъдат включени в начините за компенсиране.

Актуализиране на пенсиите – от 1 юли и 1 октомври 2022 г. Няма никакво съмнение, че най-ниските пенсии в ЕС имат нужда от актуализация. Безспорно е и че има очакване ковид добавката да стане част от пенсията. В същото време трябва да подчертаем, че НОИ ще бъде подложен на финансов натиск, ако допълнителните средства не бъдат предоставени от държавния бюджет. Ако пък бъде направен този допълнителен трансфер, пенсионната система вече ще разчита основно на доплащане от държавния бюджет, а не на приходи от осигурителни вноски. С допълнителен трансфер за изпълнение на заложените пенсионни мерки от 1,467 млрд. лв., държавният бюджет ще покрива почти 50% от средствата, нужни за изплащане на пенсии. За да не се стигне до такива тежки дисбаланси, успоредно с увеличението на пенсиите е необходимо:

• да се увеличат минималните осигурителни доходи, които са замразени от години;
• да се увеличи значително максималният осигурителен доход, който изкривява системата. Напомняме, че при въвеждането на таван на осигуровките идеята е той да бъде равен на 10 месечни минимални работни заплати;
• да се въведат реални мерки за контрол, откриване и разследване на случаите на укриване на осигуровки – масово явление в България, което препятства адекватното увеличение на пенсиите.

Настояваме категорично за увеличение на минималната работна заплата – нарастването на МРЗ от началото на април не можеше да покрие вече натрупаната инфлация, камо ли да спомогне за сближаване на възнагражденията в България със средноевропейските. Правителството си е поставило за цел влизането в Еврозоната от 1 януари 2024 г. Понастоящем доходите в България са драстично по-ниски от тези в страните, приели еврото. Макар изискване за нива на доходите да не е изрично посочено сред критериите за приемане на държава в Еврозоната, несъмнено ниските трудови възнаграждения ще бъдат пречка пред допълнителните стъпки към интеграцията на България.

В заключение, КТ „Подкрепа“ счита, че предложените мерки ще доведат до намаление на приходите и увеличение на разходите на държавния бюджет, но няма да успеят да предпазят българските граждани от допълнително обедняване. Смятаме, че е необходимо да бъдат предприети мерки:

• за доставка на възможно най-евтини горива с цел запазване конкурентоспособността на българската икономика – още преди повече от месец беше ясно, че това по никакъв начин не нарушава санкциите, наложени от ЕС;
• укрепване чрез допълнителни инвестиции на въглищната ни индустрия и ядрените ни мощности;
• стъпки към увеличаване на приходите от осигурителни вноски (посочени по-горе);
• увеличение на минималната работна заплата;
• абсолютно наложително е да бъде преразгледан цялостният данъчен модел в България, който амнистира високите доходи, като дава възможност огромни средства да „спят“ в банкови депозити, докато значителна част от населението трудно успява да покрива базовите си нужди;
• правителството е длъжно да осигури също възможност за провеждане на реален социален диалог в предприятията, за да могат работниците да договарят трудовите си възнаграждения. КТ „Подкрепа“ алармира многократно как се пренебрегват трудовите права дори в предприятия-чуждестранни инвеститори, които са определени като инвеститор клас „А“.

Ако всичко това не бъде направено, българските граждани ще поемат тежестта на взетите без обществено обсъждане геополитически решения, които ще се отразят пагубно върху стандарта им на живот. А никой не ги е питал дали искат и дали могат да плащат чужди сметки.

[1] Richard N. Haass, „Economic Sanctions: Too Much of a Bad Thing“ https://www.brookings.edu/research/economic-sanctions-too-much-of-a-bad-thing/

[2] Maarten Smeets, “Can economic sanctions be effective?” https://www.wto.org/english/res_e/reser_e/ersd201803_e.pdf

[3] Reuters, „U.S. ban on Russian energy imports does not include uranium –source“ https://www.reuters.com/business/energy/us-ban-russian-energy-imports-doesnt-include-uranium-source-2022-03-08/

[4] The Economic Times, „US carves out mechanism for insulating Russian fertilizer exports from sanctions“ https://economictimes.indiatimes.com/news/international/world-news/us-carves-out-mechanism-for-insulating-russian-fertilizer-exports-from-sanctions/articleshow/90577961.cms

[5] EU adopts fifth round of sanctions against Russia over its military aggression against Ukraine https://www.consilium.europa.eu/en/press/press-releases/2022/04/08/eu-adopts-fifth-round-of-sanctions-against-russia-over-its-military-aggression-against-ukraine/

[6] Reuters, “EU’s full ban on Russian coal to be pushed back to mid-August –sources” https://www.reuters.com/business/energy/eus-full-ban-russian-coal-be-pushed-back-mid-august-source-2022-04-07/