Декларация за полагане на едно ново начало с водене на по-активен социален диалог
/Одобрена от социалните партньори на заседанието им през 26/27 януари 2016 г./
- Като припомня, че член 9 от Договора за функциониране на Европейския Съюз (ДФЕС) постановява, че Съюзът трябва да взима под внимание своята цел за насърчаване на високи равнища в областта на заетостта и постигане на социална насоченост при дефинирането и приложението на всички свои политики.
- Като припомня, че в член 151 от ДФЕС, насърчаването на диалога между социалните партньори, се признава за обща цел на ЕС и на страните-членки, както и че в член 152 от ДФЕС Европейският съюз признава и насърчава ролята и равноправието на социалните партньори, независимо от предприятията или работещите, чиито представители са, отчитайки многообразието на националните им системи. Всичко това улеснява диалога между социалните партньори, зачитайки тяхната автономност.
- Като отчита, че социалният диалог е част от европейския социален модел и представлява решаващ фактор за една добре функционираща социална пазарна икономика. Социален диалог предполага също такива модели на индустриални отношения, в които социалните партньори могат автономно да упражняват своята практика, колективно договаряне и да осъществяват участие от страна на работещите.
- Осъзнавайки, че социалният диалог може да бъде организиран на между-отраслево равнище, на секторно или териториално ниво, както и да бъде провеждан на всички подходящи равнища в самата компания- регионално, национално или европейско. Във всички тези случаи, социалният диалог изисква наличие на социални партньори, които са силни, представителни, автономни, мандато-носители и притежаващи необходимия капацитет. Социалните партньори също трябва да освободят своето мислене от институционалното такова, за да успят да проведат един наистина ефективен диалог.
- Приветствайки фундаменталната роля на европейския социален диалог като съществен компонент по отношение на заетостта в ЕС и провеждането на социална политика. Той допринася за разработване на механизми и инструменти, които балансират нуждите на предприятията и тези на работещите хора из цяла Европа. Европейският социален диалог се е развил постепенно – на междуотраслево равнище от самото начало при включването му в Договора от Маастрихт, а също и на секторно ниво – в края на 90-те години на 19-ти век. В по-автономен се е превърнал постепенно след подписването на Декларацията на европейските социални партньори* в Лаакен през 2001 г. Въпреки това, постоянният стремеж към постигане на по-нататъшен напредък за по-силен социален диалог е необходим.
- Като отчита, че няма конкретен и универсален план за функциониране на социалния диалог. Механизмите и процесите, отнасящи се до социалния диалог, се различават в отделните държави-членки, отразявайки различното им историческо развитие и политически ситуации. Докато цялата тази разностранност бъде зачитана, ролята на социалните партньори постоянно трябва да бъде насърчавана. Задължителна предпоставка за провеждането на успешен и ефективен социален социален диалог е той да бъде ориентиран към висока резултатност. Социалните партньори се намират в уникална позиция да се справят с трудовите въпроси/проблеми в процеса на диалог и преговори. Именно това характеризира връзката между социалните партньори, социалния диалог и преговори. Те имат също така правото да се оказват пряко или косвено въздействие върху политиките на ЕС в областта на заетостта и на социалните въпроси. Техните знания и опит в областта на заетостта и социалната сфера, тяхната легитимност, представителност, мандат и капацитет да преговарят превръщат социалните партньори в основни действащи лица, борещи се за постигане на подобрение в областта на управлението и правененто на политика. Те трябва да бъдат ясно разграничавани от други организации, представляващи гражданското общество.
- Тази декларация представлява важна стъпка в един непрекъснат процес. Тя засяга различните аспекти на социалния диалог и има за цел постигане на подобрение в следните отношения:
- участие от страна на социалните партньори при вземането на политически решения в ЕС;
- функциониране и ефективност на социалния диалог и изграждане и повишаване капацитета на социалните партньори на национално равнище;
- участие на социалните партньори в европейското икономическо управление/европейския семестър, както и по време на оценката, подготовката, съгласуването и приложението на съответните реформи / политики;
а също и да разясни:
- връзката между споразуменията на социалните партньори и постигането на по-добра регулация.
- Декларацията съдържа водещи принципи / ключови послания, както и действия, които да бъдат предприети от съответните европейски и национални участници.
* Забележка: На европейско равнище, както е посочено и в Декларацията, подписана от европейските социални партньори, институциите на ЕС и държавите-членки в Лаакен през 2001 г., следва да се прави ясно разграничение между следните три различни вида дейности, включващи социалните партньори: 1) Тристранно съгласуване: да се определи политически и/или технически обмен между социалните партньори и европейските публични власти (примери: тристранната социална среща на високо равнище, макроикономическия диалог и др.); 2) Допитване до социалните партньори относно: определяне дейността на консултативните комитети или специалните изслушвания по въпроси на социална тематика и официални консултации, като описаните в член 154 от ДФЕС; 3) Социален диалог: да се определи двустранна работа със социалните партньори, независимо дали са или не са предизвикани от официалните консултации на Комисията въз основа на член 154-155 от Договора. (Двустранния социален диалог се отнася към договорните отношения на социалните партньори, които биха могли да се дължат на: тяхната автономна работа програма, споразумения, рамка за действия, съвместни декларации и/или становища, както и множество различни други инструменти) Това разграничение следва да бъде насърчавано от страна на Европейската комисия особено сериозно в страните-кандидатки за присъединяване, в които объркването относно тристранното консултиране и двустранния социален диалог подкопават развитието на автономен социален диалог. |