Одобрена с Резолюция на Изпълнителния комитет на ЕКП, 19-20 октомври 2011г.

След своето приемане от Съвета на Европа на 18 октомври 1961 г., Европейската социална харта в значителна степен допринесе за подобряване на условията на живот и труд на европейските граждани. В наши дни Хартата представлява един от последните законодателни инструменти, предоставящ гаранции за защита на хората на наемния труд, на всички граждани, и най-вече на най-уязвимите социални групи. Хартата е първият международен социален инструмент, с който законно и недвусмислено се признава правото на стачка; същевременно тя съдържа клаузи, осигуряващи защита на правото на труд и на правото на трудово възнаграждение, като предоставя ясни законови гаранции за необходимостта от спазване на 19-те основни социални права. Хартата недвусмислено утвърждава, че всички залегнали в нея права трябва да бъдат задължително спазвани и ефективно прилагани.

В последствие, тези 19 социални права бяха разширени и залегнаха при формулирането на новите 31 социални права на ревизираната Европейска социална харта, приета през 1996. От 47 страни-членки на Съвета на Европа, 43 са ратифицирали Хартата в нейния оригинален или ревизиран вариант. Същевременно, само 14 от тях са възприели прилагането на Протокола, свързан със законодателното регламентиране на процедура за подаване на колективни жалби, обстоятелство, което позволява на синдикалните организации да повдигнат въпроса за нарушаване идеалите и принципите на Хартата.

На европейско равнище, Хартата представлява същностна част от законодателството на Европейския съюз и се явява неразделна част от Преамбюла на Договора за учредяване и функциониране на Европейския съюз и от раздела Социална политика.

В настоящия период на тежка криза спазването на социалните права отново е поставено под въпрос, или дори по-лошо – тяхното прилагане е нарушено. Следователно, европейските законодателни норми, документ, какъвто се явява и Хартата, придобиват все по-голямо значение за гарантиране и осигуряване спазването на минималните социални гаранции за гражданите. Държави-членки, които се стремят да ограничат някои фундаментални социални права (като Гърция, Унгария, Румъния, Чехия, Испания и Португалия) трябва да докажат причините, поради които прилагат подобни ограничителни мерки във връзка в изпълнението на поетите от тях ангажименти за спазване на Европейската социална харта. По тази причина ЕКП винаги активно е подкрепяла процеса на ратифициране на Европейската социална харта, както и е участвала в мониторинга върху нейното прилагане.

В тази връзка и по повод отбелязването на 50-та годишнина от приемането на Хартата ЕКП още веднъж:

– подчертава значимостта на Хартата за изграждане на една по-социална Европа;
– припомня,че държавите-членки трябва стриктно да се придържат и да изпълняват своите задължения за спазване на тези социални стандарти и за съобразяване с нормативните документи на Европейския комитет за социални права;
– призовава държавите-членки да се възползват от този 50-годишен юбилей и още-по ясно и категорично да се присъединят към законодателните инструменти и принципи на Хартата, насочени към защита на основните социални права, и най-вече на онези нейни разпоредби, които засягат осигуряването и спазването на социалните права и на правото за подаване на колективна жалба;
– категорично подчертава необходимостта държавите-членки да спазват принципите на Европейската социална харта, както и да прилагат конкретни мерки в изпълнение на поетите, чрез ратифицирането и ангажименти;
– призовава Съвета на Европа и неговите административни структури, както и отделните държави-членки да подобрят ефективното приложение на гарантираните от Хартата социални права.

ЕКП счита, че е необходимо прилагането и спазването на Европейската социална харта да бъде практически подобрено чрез:

– увеличаване на усилията на държавите-членки и на техните правителства за подобряване ефективността на юридическите разпоредби, отнасящи се до осигуряване спазването на фундаменталните социални права, както и улесняване на тяхното практическо приложение;
– провеждане на редовни консултации със социалните партньори по въпросите за прилагането на Хартата;
– организиране на кампании за повишаване на информираността и за популяризиране на основните социални и граждански права, утвърдени чрез Хартата за служителите в държавните администрации, за организациите на социалните партньори и за структурите на гражданското общество;
– провеждане на специализирани по темата обучения, включително и за организациите на социалните партньори;
– интензифициране на сътрудничеството с Международното бюро по труда на МОТ.