Демокрация и социална сигурност в Европа -като алтернатива на по-нататъшните съкращения на социални разходи чрез „пакта за конкуренция“.
Краят на кризата в Европа все още не се вижда. В целия континент, гражданите изживяват своето загубено десетилетие и ситуацията се влошава. Всеки месец се губят 200 000 работни места, повишава се безработицата, като достигна рекордни стойности. Вече двадесет и шест милиона европейци не са на работа или десет милиона повече отколкото при започването на кризата. Много хора, които са запазили работата са с драстично намалени заплати, водят борба да покриват основните си разходи. В Гърция няма достатъчно кухни за топла храна да нахранят гладните, докато в Испания, на гражданите им е невъзможно да обитават жилищата си и сградите се опразват. И в двете страни процентите на младежка безработица са около 60% – следователно въздействието от кризата се усеща най-много от онези, които не са имали принос в създаването на причините за нейното появяване.
Кризата бе предизвикана от онези, които подкрепяха неолибералните политики, които прилагаха принципа на нерегулираните финансови икономики, пораждащи конкуренция между държавите. Тези политики се оказаха разрушителни: продължаващото разпределение на благата от дъното до върха доведе до изкривено общество, където богатите стават все по- богати, а бедните стават все по-бедни и по-многобройни от всякога. Отговорите на Правителствата срещу кризата направиха ситуацията още по-тежка. Мерките за икономии доведоха до намаляване на разходите за публични услуги като здравеопазване, субсидии при ниски доходи, обществен транспорт, подкрепа за възрастни и грижи за деца. Тези услуги са от съществено значение за насърчаване на икономическата независимост на жените, които а застрашени от трайно влошаване на положението им, което съответно води до нарушаване на достиженията по отношение на равенството между половете.
Мерките за строги икономии, предприети от Европейския съюз са в интерес на неолибералните правителства, на мозъчни тръстове, на Европейската централна банка и Европейската комисия. Заедно – съкращенията на публичните разходи, увеличаването на приватизираните сектори и замразяването на заплатите отслабиха социалните и синдикалните права. Масовите съкращения и закривания създадоха климат на страх, като борбата за сигурен доход се превърна в борба за оцеляване. Тази битка се разиграва между служителите, пенсионерите и социално слабите в техните страни и в международен мащаб. Вместо да събират средства чрез облагане на огромните корпоративни печалби и на лицата с по-високи доходи, правителствата отказват да дадат пари за най-нуждаещите се и подкрепят по-нататъшното разширяване на пропастта между бедни и богати.
Въпреки че нараства несъответствието, ограничителните мерки се увеличават във всички страни членки на ЕС. Държавите-членки на ЕС вече бяха принудени да се ангажират с драстично намаляване на публичните си разходи. Правно обвързващите договори направи възможно за Комисията да прилага санкции срещу страни с „структурни бюджетни дефицити“, които не коригират своите национални икономически политики, за да отговорят на очакванията на Комисията. Тези екстремни политики бяха ратифицирани без демократично съгласие. Задължителните етапи на законодателството бяха прескочени и Европейския парламент бе лишен от своите правомощия за вземане на решения.
Освен това, държавите са направени пред задължение да се ангажират с обвързващи „Договори за конкурентоспособност“. Разработени под настояването на тези, повлияни от неолибералните идеали като Ангела Меркел и членовете на Комисията на ЕС, подобни договори ще доведат до по-големи съкращения на заплати и пенсии, като същевременно увеличават работното време, приватизират образованието, управлението на ресурсите и здравеопазването. Това законодателство изисква от страните с или без бюджетен дефицит безусловно да се съобразят с него. Противниците на тази реформа ще бъдат наказани с тежки глоби, докато националните парламенти, които приемат тази политика ще бъдат възнаградени с финансови субсидии. Следователно структурната реформа в целия континент се оказва неизбежна.
А може би не. Ние се обявяваме против инструментите на ЕС за сближаване и конкурентоспособност. Мерките за строги ограничения се провалиха и тяхното приложение трябва да се прекрати. Ние трябва да се обърнем към една демократична, социална и екологична Европа, която ще служи на своите граждани.
Това изисква:
-Европейска система за преразпределение на богатството чрез справедливи доходи и по-високото облагане на богатствата и печалбите
-Прекратяване на намалението на заплатите и на несъответствията между държавите-членки в рамките на валутния съюз, което се осъществява чрез излишъците по текущата сметка, които вредят на останалите държави-членки
-По-силно регулиране на финансовите пазари
-Демократизация на европейска фискална политика
-Приемане на договори за намаляване на безработицата във всички държави-членки
-Европейска инвестиционна програма за подобряване на инфраструктурата и екологията
-Укрепване на социалните и синдикалните права,
-Европейски социален съюз
Засилването на политическото взаимодействие в Европейския съюз може да стане само чрез настояване за по-силен акцент върху демокрацията и специална грижа за благополучието на всички европейци!
До момента настоящата петиция са подписали 5663 европейски граждани.