Днес 8 юни 2015 г. президентът на КТ „Подкрепа“ инж. Димитър Манолов, който е официален делегат на българските работещи на 104-тата сесия на Международната конференция на труда, изнесе своя Доклад за България. Основни акценти в него са въпросите, свързани с:
– Задълбочаващите се демографска криза и социални неравенствата, които доведоха до това България да е една най-бедните държави в Европейския съюз.
– Проблемите в сферата на трудовата заетост, повишаването на несигурността на работното место и ниското заплащане на труда, които водят до намаляване на покупателната способност на населението и на стандарта на живот в страната.
– Състоянието и развитието на социалния диалог и индустриалните отношения, свързани с необходимостта от спешни и адекватни политики за създаване на устойчиви и достойни работни места и подобряване на социалната защита, с цел преодоляване на негативните демографски тенденции и продължаващия спад в жизненото равнище на българското население.
– Липсата на дългосрочна стратегия за равнището на доходите и на минималната работна заплата, като и не се провеждат ефективни консултации със социалните партньори, за да бъде намерен правилният баланс между целите за подпомагане на заетостта и конкурентоспособността, от една страна, и запазването на доходите от труд – от друга.
– Официалната позиция на КТ „Подкрепа“ относно преговорите по Трансатлантическото партньорство за търговия и инвестиции между ЕС и САЩ и изразената готовност да се включи активно в изготвянето на алтернативен договор, преговорите за който да се водят прозрачно и да гарантират зачитане на правата на работниците, колективните трудови договори и опазването на околната среда.

Основен акцент в изказването на президента на КТ „Подкрепа“ е схващането, че диалогът между социалните партньори, участващи със своите различни интереси, гледни точки и възгледи е най-ефективният начин за намиране на правилните механизми за бързо икономическо възстановяване и устойчив растеж, в полза на благоденствието на българското общество, както и убедеността, че национално представителните синдикални организации имат силата и решимостта да допринесат за осъществяването на тези цели и политики.