• Въвеждане на необлагаем минимум в размер на МРЗ.
• Въвеждане на диференцирани ставки за ДДС за стоки от първа необходимост.
• Общинските и държавните институции в системата на образованието да бъдат освободени законодателно от такса битови отпадъци.

Политика по доходите:

• Подкрепяме намеренията за увеличение на МРЗ, но подчертаваме, че предвиденият ръст е недостатъчен за сближаване на българските заплатите със тези в Западна Европа.
• С цел намаляване на социалното напрежение е нужно в края на годината годишната квота за ваучери за храна или да отпадне, или лимитът да се увеличи на 320 млн. лв.

Административни служители:

• увеличаване на броя на служителите, които работят на терен в Главна инспекция по труда, Социално подпомагане, Национална агенция за приходите, Агенция по вписванията за сметка на извършените вече неколкократно съкращения и окрупняване на административни дейности. Бяха въведени еднодневни трудови договори, които не доведоха до изсветляване в селското стопанство; допусна се огромен пробив в трудовото законодателство; натовариха се и без това недостатъчните като брой инспектори в ГИТ.
• незабавно увеличение на заплащането. Ниските нива на възнагражденията стимулират корупцията в страната.

Социално осигуряване и подпомагане:

• Минималното дневно обезщетение за безработица да се приведе към актуалния размер на минималната работна заплата за страната.
• Необходимо е актуализиране на гарантирания минимален доход поне в размер на 50% от прага на бедност, съобразявайки се с последните препоръки на Европейската комисия към България.
• С оглед създаване на допълнителни стимули за разрешаване на проблема с демографската криза е необходимо обезщетението за отглеждане на малко дете през втората година на майчинството да се изравни с МРЗ.

Безопасност на храните:

• Увеличаване на бюджета на МЗХ в частта му за БАБХ с поне 40 млн. лв.
• Спешно увеличение на числеността на персонала и на фонд работна заплата.

Висше образование:

• Стипендиите на редовните докторанти и средствата, отпускани за редовни докторантури, се нуждаят от сериозна актуализация, без която голяма част от отпусканите за целта места няма да могат да бъдат попълвани с мотивирани и подготвени млади кадри.
• Законодателни действия по увеличаване на нивата на заплащане на преподавателския и научно-изследователския труд до нива, адекватни на отговорностите за развитието на обществото и икономиката.

Водоснабдяване и канализация:

• Системата и принципът за социално подпомагане през зимния период с т.нар. енергийни помощи за социално бедни, трябва да бъде приложена на практика и за ВиК услугите чрез въвеждането за тях на помощи за вода в размер на 2,8 куб.м (количество за покриване на минималните нужди от вода на човек на месец, съгласно Резолюция на ООН).
• Подкрепа и за в бъдеще на реализираната досега политика от страна на Министерство на финансите относно изключване на ВиК операторите от задължението да привеждат дивидент на държавата от своята печалба.

Здравеопазване:

• Необходимо е делът на публичните разходи за здравеопазване да бъде плавно завишаван, така че през 2020 г. да достигне 5,5% от БВП.
• Промяна в единните разходни стандарти за общинското здравеопазване- детско и училищно здравеопазване.
• Необходим е нов начин на формиране на основните трудови възнаграждения на лекарите, професионалистите по здравни грижи и санитарите в системата на здравеопазването. В противен случай изтичането на медицински кадри, дори към Румъния, ще продължи. Имаме конкретни предложения в тази област.
• Получените на тази база финансови данни трябва да залегнат като основа при формирането на цените на клиничните пътеки.

Наука и научни изследвания – системата е недофинансирана. Едва 0,2% от БВП са отредени за Наука и научни изследвания. Това води не само до проблеми в осъществяването на научната дейност, но и до значително изоставане на трудовите възнаграждения в основните научни звена от държавния сектор – Българската академия на науките и Селскостопанска академия (средната работна заплата в двете академии в края на 2016 г. е 730 лева, което е с 230 лева по-ниска от средната РЗ за страната за 2016 г. – 962 лв.). Значително се увеличи броят на висшистите в двете Академии, които получават основна месечна заплата равна на минималната работна заплата за страната – 460 лева.

За да запазим и развием експертния потенциал на българската наука са необходими спешни действия, определени в нашите предложения:

• средствата за наука в държавния бюджет да бъдат ежегодно увеличавани с не по-малко от 0,1% от БВП, съгласно поетите държавни ангажименти в програма „България 2020” и Лисабонския договор. В програмата „България 2020” е заложено средствата общо за наука да достигнат 1,5% от БВП.
• ежегодно увеличение с 20% на средствата за работни заплати в БАН и ССА за достигане на средната работна заплата на страната в тригодишен план – 2017-2019 г.
• възстановяване на Таблицата за длъжностите наименования и началните основни заплати за заетите в държавния сектор на науката, като се приеме механизъм за ежегодно осъвременяване.
• ежегодно увеличение на средствата за научна дейност в БАН и ССА с 20% с цел повишаване на ефективността й.

Култура:

• Повишаване на процента от БВП, който се отделя за култура в размер на поне 1%.
• Незабавно изпълнение и прилагане на практика на разпоредбите на Закона за хазарта, който изисква императивно 10% от събраните такси от всички залагания да бъдат насочени към Националния фонд „Култура”.

Културно наследство. Музеи и галерии:

• Увеличаване бюджета за опазване на движимото и недвижимото културно наследство и равен достъп до информация и знание за всички, за да започне реалното изпълнение на заложените приоритети, свързани с културните ценности.
• Да бъдат заложени повече средства за допълващ стандарт за управляваните открити площи и брой сгради.
• Да бъде увеличена средната работна заплата в сектора, минимум с 50%, за да достигне равнището на средната работна заплата в България.

Библиотеки – в сектора работят около 1684 души:

• Най-малко двойно завишаване стандарта за издръжка.
• Залагане на средства за допълващ стандарт за управляваните открити площи и брой сгради.
• Основната работна заплата в сектора да достигне равнището поне на средната работна заплата в България.

Музикално сценични изкуства. Опери и театри – в държавните музикални институти и центрове работят около 1500 човека:

• Внимателен подход при обсъждане на различни модели на финансиране на музикално-сценичните изкуства, при което показателят „определена сума срещу лев” да не бъде единствен, а само компонент от система показатели, така че да бъде заложена тенденция за намаляване на процента собствен приход на държавните културни институти.
• В методиката за финансиране да бъде включен текст, ограничаващ участието на външни (гостуващи артисти до определен процент от актьорите, участващи в постановката) около 20%. Забраната да не е абсолютна, просто такива представления да не се субсидират от Министерство на културата по схемата 2,5 за лев собствени приходи. Това ще даде възможност театрите да се развиват като репертоарни и регионални културни центрове, да не се обезсмисля поддържането на персонал, да не се превръщат в негласно в открити сцени, както и само да „дават под наем“ своето име и афиш.

Образование:

• Да се заложи и неотклонно да привежда в действие стратегия за увеличение на средствата за образование, като те се увеличават с не по-малко от 0,5% на година, до достигане на поне 6% от БВП.
• Делегираните бюджети на образователните институции, като философия на финансиране, трябва да отпаднат и вместо тях да се въведe финансиране на дейност образование, чиято основна цел е облекчен достъп до образование, гарантиране на базови условия във всяко учебно заведение, като се вземат предвид географското местоположение, постоянните разходи за функциониране (които не зависят от броя на учениците), националните цели за развитие на българските райони. Със закон да се забрани закриването на училища и финансово да се обезпечат модерни учебни заведения, предлагащи равен шанс за всеки български ученик, независимо от неговото местоживеене.
• Учителската заплата трябва да бъде не по-ниска от средната брутна работна заплата за работещите в обществения сектор. Настояваме за повишаване не само на заплатите, но и за достойно и комплексно финансиране на образователната система. Достойната оценка на труда ще доведе и до високи резултати в обучението и възпитанието на бъдещите граждани на България.
• Настояваме да се преразгледа чл. 10 на Закон за предучилищното и училищно образование, касаещ финансирането на частни училища с публични средства.

Транспорт:

• Включване на Летище София в забранителния списък за концесия и приватизация.
• Разширяване на инфраструктурата и модернизиране на летище София единствено с държавни инвестиции и собствени на дружеството средства.
• Значително повишаване на основните работни заплати във всички транспортни общински дружества.
• Създаване на законови и икономически предпоставки за предпочитане на железниците при превоз на стоки и товари пред шосейния транспорт – въвеждане на магистрални такси за товарните автомобилни превозвачи.
• Забрана за превоз на транзитно преминаващите товарни автомобили по Републиканската пътна мрежа и качването на товарните автомобили на специализирани вагони (от граница до граница).
• Запазване на дейностите по ремонт и поддръжка на железопътната инфраструктура и подвижния железопътен състав на дружествата и прекратяване на аутсортсинга на дейности.
• Спешно повишаване на бюджета на ИА „АА”, както в частта му за работните заплати, така и в тези за подобряване условията на труд, работно и униформено облекло и др.

Хидромелиорации:

• „Напоителни системи“ ЕАД трябва да предоставя „услуги от общ икономически интерес“, за което има гарантирани в бюджета на МЗХ 15млн. лв. По силата на Решение на ЕС от 20.12.2011 относно прилагането на чл.106, параграф 2 от Договора за функциониране на ЕС обаче сумата, която може да бъде предоставена е 15 млн. евро. Настояваме тази сума да бъде заложена в бюджета на МЗХ.
• Цените за предоставяните услуги от „Напоителни системи“ ЕАД са непосилно високи за земеделските производители. Водещият принцип при ценообразуването и определянето на тарифите трябва да е в пълно съответствие с разпоредбите на чл.9 от Европейската рамкова директива за водите, а именно възстановяване на разходите за водни услуги, осигуряване на адекватни стимули за потребителите да използват ефективно водните ресурси, което допринася за постигане на екологичните цели и зачитане на принципа “замърсителят плаща“.