Встъпително слово на д-р Константин Тренчев пред делагатите и гостите на Осмия конгрес на КТ „Подкрепа“

Уважаеми г-н премиер,
Господа министри,
Господа народни представители,
Членове на ръководствата на политически партии и обществени организации и институции,
Колеги от КНСБ,
Господа партньори от работодателските организации,
Скъпи гости от чужбина,
Дами и господа, представители на медиите,
Братя и сестри, делегати на Осмия Редовен Конгрес на КТ Подкрепа,

1. Въведение

Един президентски отчет може да се напише по много начини, да засегне много теми и да постави много акценти. Какво е състоянието на организацията, единствената организация, която бе създадена в мрачната реалност на късния тоталитаризъм и оцеля, изминавайки целия труден път на прехода, ще намерите в приложените за всеки един от вас материали, които дават подробна информация за организационното състояние и материалното състояние, за което ми се иска само да отбележа, че нямаме никакви дългове и кредити и дори международният ни членски внос е платен и предплатен за година напред. С каква дейност се е занимавал и какви резултати е постигнал всеки член на Изпълнителния съвет, а и всеки отдел на Конфедерацията, е обобщено в резюме, а подробните отчети са на разположение.
Предполагам, че в течение на дискусиите, които ще се състоят, ще бъдат обсъдени както отделни аспекти от цялостната дейност на Конфедерацията през изминалия четири годишен период, така и големият европейски проект Подкрепа за Достоен труд, който стартира във втората половина на миналата година и предстои да бъде изпълняван до края на 2013-та. От успешната реализация на този проект, зависи не само развитието на уменията и капацитета на много наши лидери и членове, а и най-вече да докажем на европейските колеги, че сме достойни да се наречем пълноправен член на голямото европейско семейство.

2. Обществено-политическата и социално-икономическата ситуация през изминалите четири години

Периодът между двата конгреса може да се раздели на две части. В обществено-политически план: управление на Тройната коалиция и управление на Политическа партия ГЕРБ, а в социално-икономически: на състояние преди и по време на кризата. Това разделение е условно, защото както настоящето, така и бъдещето зависят от натрупаните проблеми и грешки в миналото, а и политическите и икономическите процеси взаимно се преплитат и си влияят.
Управлението на сговора между БСП, НДСВ и ДПС, наречено Тройна коалиция е всичко друго, но не и коалиционно управление, защото навсякъде по света коалициите разпределят по определен начин властовите ресори и носят отговорност за тяхното функциониране. Никъде по света ресорите не са също коалиционно разпределени, защото подобно разпределение априорно изключва възможността за създаване на работещ управленски екип и разбира се – търсене на отговорност за грешките и провалите на този екип или по-просто казано: какъв екип е този, при който заместник-министрите на коалиционните партньори изобщо не гледат на министъра като ръководител и се отчитат само и единствено на своите партийни лидери? Подобно разпределение на властта вътре в ресорите на отделните министерства прилича по-скоро на подялба на плячка между хищници, отколкото на отговорен и градивен процес на управление. Това естествено не остана незабелязано за т. нар. електорат и изборните резултати го показаха, но беше загубено ценно историческо време и грешките, допуснати тогава сме на път да плащаме още години напред. Само един пример ще е достатъчен да подкрепи това мое заключение: Когато в ранната есен на 2008 г. и синдикатите, и работодателите изразиха своето огромно безпокойство от започващата финансова криза в развитите западни демокрации, с които ние сме неразривно свързани, бяхме обвинени в черногледство и се лансира тезата, че поради разумно провежданото управление, кризата ще заобиколи България. Не се предприеха никакви превантивни мерки за смекчаване на нейното опустошително въздействие, от една страна поради незнание и некомпетентност, но и най-вече поради предстоящите след година парламентарни избори и избори на европарламент. Спестените резерви под форма на бюджетен излишък не бяха използвани рационално и практически не се положиха никакви усилия за разработка на пакет от антикризисни мерки. Ако си позволя да се изразя като лекар болестта се задълбочаваше, а пациентът бе оставен без лекарства…
В относително спокойния и благоприятен период преди кризата не бяха осъществени никакви реформи: нито в здравеопазването, нито в науката, нито в енергетиката, нито в селското стопанство. Усвояването на европейските фондове към края на мандата на Тройната коалиция не успя да надхвърли границата от 2%. Оставям без коментар грандиозните скандали и злоупотреби с парите по европейските фондове, опетнили дълбоко имиджа на България.
В раздадените материали ще намерите достатъчно информация за проведените през този период десетки синдикални акции, протести и стачки, като си позволявам да отбележа само най-голямата стачка в българската синдикална история тази на учителите, както и стачките в Шишеджам, Ролман, Булфанко, окървавеният миньорски протест, а десетките демонстрации на колегите от Кремиковци занимаваха българското общество месеци наред.
На 5 юли 2009 г. бяха проведени парламентарни избори и презрително наричаният от политиците електорат произнесе категорична присъда над Тройната коалиция. Кризата вече се разгаряше, нейните симптоми се чувстваха все по-осезателно във всички отрасли на икономиката. Още преди изборите нашата позиция бе категорична: смяна на управлението и възстановяване на социалния диалог, от който синдикатите се бяха оттеглили от октомври 2008 г. поради пълната му неефективност и спешно обсъждане на широк пакет от антикризисни мерки, които да смекчат негативните ефекти от най-голямата криза в историята на модерната цивилизация. Социалният диалог бе възстановен в рамките на десет дни и първото му постижение бе създаването на работна група, чиято първостепенна задача бе изработването на консенсусен пакет от антикризисни предложения, които да залегнат в основата на политиката на правителството в краткосрочен и средносрочен план. Такъв пакет от 32 антикризисни мерки бе приет на 10 септември, след което бе одобрен и включен в програмата на Кабинета. Но за голямо съжаление твърде малко неща бяха приложени на практика и ефектът бе минимален, да не кажа нулев, защото цялата бюджетна философия бе насочена към постигането на балансиран бюджет и нереалистичните очаквания за приемането ни в т.нар. ИРМ-2 или по-просто казано – в чакалнята на еврозоната. Това нереалистично намерение доведе до прекратяване на разплащането от страна на държавата към бизнеса, а и респективно на общините към фирмите изпълнителки. Последва рязко увеличение на и без това огромната междуфирмена задлъжнялост, а многомесечното и необосновано задържане на ДДС, довърши агонията на стотици икономически субекти. Наследството, което завари новото правителство в отделните ведомства бе катастрофално и ежедневно медиите изнасяха данни за ощетяващи държавата сделки и поети ангажименти. Няколко министри, заместник-министри и шефове на агенции станаха клиенти на прокуратурата, но и до този момент ефективните процеси са единици и краят им е неясен.
В началото на 2010 г. се установи категорично, че балансираният бюджет е утопия, а еврозоната недостижима за години напред цел и се премина към свръх дефицит. През месец март 2010 г. се прозря най-накрая необходимостта от спешни мерки за овладяване на кризисната ситуация в икономиката и Националният тристранен съвет бе задвижен по инициатива на правителството с невиждани в цялата история на прехода обороти. След близо 20-дневни ежедневни заседания и огромно напрежение, бе постигнат тристранен консенсус за 59 антикризисни мерки, разделени най-общо в две групи: икономически и социални. От социалните беше реализирана на практика значителна част, макар и да сме далеч от констатацията, че те са перфектни. Единствената реформа, макар и с много уговорки и трудно постигнат компромис бе в областта на пенсионната система, но все пак бе набелязан един дългосрочен план с взаимно обвързани мерки, разположени във времето като етапи и последователност и предстои отделни детайли да се прецизират и изгладят. За съжаление не може да се каже нищо оптимистично за другия и особено важен раздел от мерки, а именно финансово-икономическите, от които се очакваха така необходимите приходи, които да подкрепят изпадналия в трудности държавен бюджет, а тези финансово-икономически мерки, макар и в огромната си част, предложени от синдикати и работодатели, могат да се проведат само и единствено от държавата. Защо тяхното изпълнение не се осъществява, може единствено да отговори служителят на Световната банка и настоящ вицепремиер Симеон Денков Дянков.
Днес в българското общество има съзнание за криза, а липсва обществен морал, липсват традиции, осъзнава се необходимостта от сериозни, дори драматични промени. Същевременно липсва яснота за предстоящото, има някаква абстрактна представа за европейско бъдеще.
Междувременно бяха направени и недостатъчно обмислени и консултирани опити за промени, най-вече с цел икономии поради драстично орязания бюджет в сферата на здравеопазването, науката, изкуството и администрацията, което породи на моменти драматично напрежение в тези сектори, без да е ясна окончателната визия за реформи в тези области. Ако се опитам картинно да обобщя ситуацията с познанията си от моята основна професия, мога да кажа, че пациентът, т.е. държавата е сериозно болна и страда. Но и като лекар да напомня, че ако за болестта не се предпишат правилните лекарства или пък лечението закъснее прекалено дълго, прогнозата за пациента не е оптимистична.

3.
Уважаеми гости,
Братя и сестри делегати,
Едва ли има смисъл да продължаваме с фактологията, тя е навсякъде край нас, прелива от медиите, чувстваме я по джоба си и едва ли ще се намери разумен човек, който да твърди, че нещата се развиват прекрасно. За това може би трябва да се опитаме да надникнем по-надълбоко и да поразсъждаваме над мъчителния въпрос защо след 22 години днешна България е толкова различна от нашите мечти и надежди, които изпълваха със стотици хиляди булеварда от Орлов мост до Четвърти километър. Какво стана и какво не стана, за да бъдем днес най-бедната нация в Европейския съюз, а според едно скорошно изследване на Обединените нации и най-песимистично настроената. Иска ми се да мисля, че от позицията на 22-годишен опит в обществената дейност имам поне моралното право да правя обобщения, макар че времето не е сигурна гаранция за тяхната валидност. Но 22 години са все пак достатъчен период, за да видиш как бъдещето се превръща в история.
Моето заключение е, че целият преход бе резултат на един добре замислен и до голяма степен осъществен сценарий. Защо си позволявам този извод? Може би ще бъде предизвикателство пред изследователите да проучат първите сто, петстотин или хиляда български фирми и да установят какъв процент от тях се притежават от представителите на старата комунистическа номенклатура, техните добре образовани в чужбина наследници, както и представители на тайните служби за сигурност. Резултатът би бил шокиращ, но красноречив. Като в това изследване предварително знам, че няма как да се разкрият лесно прикритите зад офшорни фирми лица от същия кръг, но и явните ще бъдат достатъчни, за да се направят съответните изводи. 22 години нашето общество на приливи и отливи подхваща и не изчерпа до край темата за т.нар. досиета. През 2006 г. в крайна сметка бе гласуван закон, който макар и несъвършен, открехна донякъде завесата и обществото видя поне частично грозната картина зад кулисите. Оказа се, че процентът на тези обвързани хора в поредицата български парламенти, правителства, политически партии, общини, висша държавна администрация, наука, изкуство, медии, дипломатически мисии и дори президентство, е умопомрачителен, т. е. структурите и позициите, които по силата на своето положение са можели пряко или косвено да влияят върху развитието на обществените процеси, върху съдбоносните процеси за България, са били зависими. Този закон императивно указва, че трябва да бъдат проверени и обществените организации като синдикати, работодатели, висшите органи на религиозните формациии и други структури. Нашата организация е единствената, която по своя инициатива и в съзвучие със закона предостави необходимите документи и бе проверена още през 2008 г. /за това има специален доклад в приложените конгресни материали/. Сега предстои да се проверяват т.нар. кредитни милионери, но ние настояваме час по скоро да бъдат проверени и останалите социални партньори, както и ръководните тела на религиозните деноминации и на първо място – Светият синод и Главното мюфтийство. Далеч съм от увереността да твърдя, че тези проверки докрай ще разкрият картината на чудовищните пипала, с които тайните служби бяха обгърнали всяко кътче на нашето общество. Може би и много истина ще бъде спестена и много от бившите пазители на комунистическия режим – днес войнстващи демократи ще бъдат прикрити, но все пак това, което може да се направи в рамките на закона трябва да бъде доведено докрай.
Естествено е тази реалност да не ни харесва, да се чувстваме измамени и ограбени, но тя поставя в страшна сила въпроса, а какво направихме, за да спрем това, да попречим на тези хищници да разграбят плодовете на нашия труд и най-вече този на нашите родители. Труден въпрос, чийто отговор не можем вечно да заобикаляме. Боя се, че отговорът трябва да потърсим в самите себе си, в нашата пасивност, в нашето нежелание да поемаме инициатива и рискове, в желанието ни за гарантирана сигурност, за сметка на безпределните възможности, които дава свободата. Мнозинството от нас очакват решението на проблемите си отвън – от държавата, от политиците, от Европа, без да си зададат елементарния въпрос, а какво правим ние, за да променим своята нерадостна съдба, защото това изисква усилие, кураж и поемане на отговорност. Пред очите ми се разви целият т.нар. демократичен политически процес за тези 22 години в очакване на тези, които ще решат проблемите ни. Ние въплъщавахме надеждите си за по-добро бъдеще в конкретни политици, не след дълго се разочаровахме, а впоследствие ги намразвахме и наказвахме с бюлетина на поредните избори. И така колелото на нашата обреченост, започваща с надежда, минаваща през разочарование и завършваща с омраза, се завъртя много пъти. Надежда, разочарование и омраза .. Надежда, разочарование и омраза .. Вглеждайки се в себе си, трябва да осъзнаем, че всеки от нас носи вина за този кръговрат и че само нашата активна позиция и намеса като личности и като обединени около кауза човешки същества, може да прекъсне това.
Основните човешки права, записани в Конституцията, остават затворени между страниците й, ако няма действен механизъм, гарантиращ прилагането им. Този механизъм би работил ако всеки от нас има смелостта да ги отстоява, а солидарността помежду ни би осигурила неговата ефективност.
При реалната демокрация има покритие на теория и действителност, докато при фасадната демокрация липсва реализация на демократичните механизми. Липсва действен правен ред. Лицето на демокрацията не е нито свободният пазар, нито всеобщите избори, нито управлението на мнозинството. Лицето на демокрацията е ГАРАНЦИЯТА за прилагане на всеобщ СПРАВЕДЛИВ ПРАВОВ РЕД.
Господ ни е дал право на свободна воля! Може да изберем унижението, отчаянието и страха в стремежа си към илюзорна сигурност, или да се преборим за уважение, благоденствие и свобода.
Безспорен факт е, че малките, отрудени и бедни хора, които разчитат само на двете си ръце, имат срещу себе си могъщи сили. Властта и капитала. Самотни, разединени и уплашени могат само да страдат. В писанието е казано ,,…по добре да запалиш малка светлина, отколкото да проклинаш мрака.. Но обединени със своите близки, колеги, приятели, те могат да бъдат решаващ фактор и да променят всичко, защото силата на капитала и властта произтича от нашия страх. От всеки един от нас зависи дали тази трета сила ще се развие и укрепне, за да се постигне разумният баланс в обществото, за да се възроди чувството, че всеки е значим и всеки е Гражданин в онзи смисъл на думата, който са влагали унижените и оскърбените направили Великата Френска Революция.

4. Заключение

Ще си позволя да завърша с един цитат от великия хуманист на 20 век Махатма Ганди, който доказа на практика, че отделните малки, бедни и незначителни хора, обединени от кауза и всеобща решимост, могат да победят и най-силните империи. Той казва: Нещата, които ще ни унищожат са: политика без принципи, удоволствие без съвест, богатство без труд, знание без мъдрост, бизнес без морал, наука без човечност и вяра без жертви. Нека всеки от нас го осъзнае, а заедно не допуснем това да се случи… Ако искаме да променим България към по-добро, трябва първо да променим себе си…

Пожелавам на всички делегати ползотворен конгрес и нека Бог да ви благослови!