Понятието „индустриална политика“ обхваща няколко различни концепции, вариращи от осигуряване на среда, благоприятна за частния бизнес, до целенасочена държавна интервенция в индустриалните сектори. Тази статия се фокусира върху това, което Европейската федерация на работещите в сектор Металургия (EMF) изисква по въпроса за развитието на професионални умения, обучение и квалификация. Европейската металообработваща промишленост и работните места, които тя осигурява, ще бъдат устойчиви, само когато добре обучената и високо квалифицирана работна ръка бъде в състояние да произвежда конкурентни стоки на световния пазар. В по-дългосрочна перспектива производството на „зелени“ продукти ще бъде условие за успешно участие в световната икономика.
От самото начало трябва да бъде отбелязано, че според опита от близкото минало, в много индустриализирани държави от ЕС се наблюдава тенденция за търсене на решения на национално равнище, а не посредством засилване на европейското сътрудничество. Тази тенденция може да бъде забелязана и при провала на големи проекти, изискващи голямо трансграничното сътрудничество, като например проекта „Еърбъс“. Този спад в сътрудничеството между страните-членки от ЕС оказва сериозни последици над развиването на умения и мащабните финансови инвестиции, необходими за големи промишлени обекти и по-специално за техните разходи за изследване и развитие. Те не могат да бъдат осигурени само от един правителствен бюджет, особено по време на финансова и икономическа криза.
Гледайки бедственото положение по отношение на финансовата помощ за General Motors Europe и тяхната програма за преструктуриране, може да се види колко лесно е на мениджмънта не само да настройва работниците от едно предприятие срещу тези от друго, но и да противопоставят държавите една срещу друга. Изглежда, че или политиците не са си научили урока, или че натискът от скорошните избори, им пречи да си извадят очевидните заключения от последните политически и икономически промени. Да бъдеш в металургичния сектор означава да гледаш малко по-напред в бъдещето от следващите четири години, защото много от инвестициите ще бъдат печеливши, едва след като измине определен период от време. В областта на обработката на стомана, корабостроене и на автомобилната индустрия се изисква стратегическо мислене и инвестиции в продължение на десетилетия. Това е може би и основната причина, поради която много синдикалисти в Европа изпитват несигурност и притеснение за бъдещето на преработващата промишленост. Индустриална политика може да бъде успешна, само когато се извършва с помощта на дългосрочен и целящ устойчивост подход.

Важността на промишленото производство
Поддържането и укрепването на европейската индустриалната база е от съществено значение за трансформирането на икономиката в ЕС, както и за осигуряване на заетост, социален напредък и постигане на кохезия в бъдеще. Преработвателната промишленост осигурява голям брой работни места. По настоящем преработващата промишленост (с изключение на сектор Строителство) отговаря за 20% от БВП на ЕС27 и има почти същия дял в Еврозоната. Промишлените стоки представляват по-голямата част от вътрешната търговия в ЕС, а именно около 80% от нея. Растежът в производството в този сектор седи и в основата на икономическия растеж в Европа, като разбира се, съществуват много национални и регионални различия. Значението на производството в икономиката е по-голямо от това на заетостта от гледна точка на добавената стойност в 19 от 27-те страни членки на ЕС, което показва сравнително висока производителност на труда. За европейските индустриални производители работят близо 40 милиона работници. Освен това, производството осигурява заетост, благодарение на здравите си връзки с други икономически сектори и води до търсене и на други услуги, което с други думи означава, че всяко работно място в индустрията създава от своя страна значителен брой нови работни места в сектора на услугите. Негативните ефекти от преструктурирането на социална Европа все още основно се решават от националните правителства. Европейският Фонд за Глобализация и Преструктуриране и на Социалните и регионални фондове са твърде малки, за да бъдат ефективна и решаваща подкрепа. Нужна е много по-развита социална и трудова политика на европейско равнище.

Професионални умения и знания
За адаптация към новия изменен икономически климат се изисква комплексен подход към нови знания и умения. Единственият начин Европа да насърчи икономическия си растеж и да запази промишлената си база, като същевременно гарантира социален прогрес и насърчава идеята за устойчива околната среда, е посредством технологични и социални иновации. Иновациите са основен двигател на една успешна и устойчива индустриална политика. Силният тласък в областта на научно-изследователската дейност и иновациите е ключовото конкурентно предимство на Европа и има съществено значение за намирането на начини за справяне със социалните и екологични предизвикателства. Европейската Комисия се опитва да реагира адекватно като създава на „Съвети за професионални умения и знания“ в различни сектори от икономиката. Умението на квалифицираната работна ръка в Европа все още е основа за успешно налагане на европейски предприятия на световния пазар.

За постигане на истински устойчив положителен ефект за преработващата промишленост и за заетата в нея работна ръка, ЕС и неговите държави-членки трябва да имат за цел да се избегне разместване на производствените дейности и услуги (напр. Изследване & Развитие, ИКТ) и да подкрепят постоянното подобряване и промяна на европейските промишлени сектори (например, като обръщат повече внимание, когато разглеждат европейските рамкови програми, на въпроса за изследванията, свързани с индустрията).
Належащо е да се постигне и подкрепи „Целта от Барселона“ за инвестиране на 3% от БВП в научно-изследователска и развойна дейност (например, чрез по-ефективно използване на финансовите ресурси, по-ефективна европейска система за научни изследвания, чрез по-тясна връзка с обществото и по-ефективна употреба на публично-частните партньорства за насърчаване на технологиите и иновациите).

Европейската общност трябва да подкрепи развитието на иновациите и на научно-изследователската и развойна дейност, именно чрез насърчаване приложението на нови процеси, продукти и услуги чрез прилагане на съществуващите научни знания по нови начини. Трябва да се включат също така въпроси като създаване на нови концепции в областта на логистиката и търговията, в областта на организационните иновации, развитие на работното място, бизнес моделите, дизайна на продукти и качеството им. ЕМП счита, че е необходимо едно по-добро разбиране и много по-координиран европейски подход към не-технологичните иновации. В своя Манифест по отношение на Индустриалната Политика ЕМП призовава към разработване на нови, по-широко прилагани и по-разбираеми иновации, призовава към повишаване на осведомеността за иновационните политики, като например:

– Разработване на повече иновативни проекти;
– Създаване на ефективни системи за разпространение на знания;
– Засилване на капацитета за усвояване на иновациите в предприятията и компаниите;
– Развиване на иновациите в не-технологичен аспект;
– По-добра координация между различните иновационни системи, промишлените фабрики и пазарите на труд;
– По-голямо разбиране и осъзнаване на стратегическото значение на институционалната рамка (например на стандартите)с цел въвеждане на нови продукти на пазара.

Важното е, че политиците и хората, които правят индустрията не трябва да концентрират изцяло усилията си над развитието само на високотехнологични дейности и технологии. Много от „традиционните“ сектори, като например металургията разкриха своя голям потенциал за усвояване и прилагане на иновации и / или имат някои предимства, които трябва да бъдат използвани пълноценно.
Накрая, но със сигурност не на последно място, подкрепа за развиването на наскоро създадения Европейски институт за иновации и технологии, като пример за индустриални изследвания, за промишлено развитие с оползотворяване на цялостния потенциал.

На равнище предприятие
Изследването и развитието представляват една стратегическа инвестиция, която изисква ангажимент по отношение на дългосрочно развитие на дружеството, вместо краткосрочно покачване на печалбата.
Настоящата криза само разкри необходимостта от дълбока промяна в сегашния модел на корпоративно управление. Имаме нужда от нов модел, който е в състояние да осигури на синдикати, работници и служители по-решителна корпоративната стратегия и да се справи със случаите на финансов капитализъм, които към момента сериозно са отслабили дългосрочното корпоративно развитие. Европейските данни сочат, че дружества и предприятия, намиращи се в страни, които са отредили по-голямо участие на работниците, работят и зачитат повече социални и екологични цели, с по-висока производителност са и правят по-големи инвестиции в изследователските дейности. Участието на работниците, представители в дружества да стане по-ефективно чрез засилване на информация и правата на участие както на национално и европейско ниво. Присъствието на синдикални представители в предприятията е много по-ефективно, когато успяват да информират хората и да ги накарат да почувстват, че участват във формирането на бъдещето на своите компании чрез въвличането им в разработването на фирмената политика. За да се постигне това, те трябва да бъдат информирани и консултирани навреме за плануваните корпоративни решения. Работата на EMF в сътрудничество с Европейските Работнически Съвети е ключова дейност за генериране на идеи и опит в областта на колективното договаряне на европейските рамкови споразумения например. Един съвместен подход на всички синдикати в производствения сектор би постигнал подобряване на координацията и участието на работника в органите, вземащи решения.

Социален диалог
Както бе споменато по-горе, интензивен и ефективен социален диалог трябва да се осъществява както на фирмено равнище, така и на национално и европейско. EMF функционира в различни сектори и по-точно в комитетите за социален диалог (корабостроене, стомана и леярен), но има и друга голяма организация, с която работи, а именно организацията на Европейските Работодатели от сектор Металургия (CEEMET) в рамките на Европейския комитет за социален диалог. До момента са създадени две работни групи. Едната се занимава с квалификацията, преквалификацията и обучението. Налице е належаща необходимост от подобряване на квалификацията и обучението, за да се преодолее огромната липса на професионални умения, която съществува в някои сектори. Втората работна група се занимава с възможностите за повишаване на конкурентоспособността и начините за поддържане и създаване на устойчива и качествена заетост. Социалният диалог ще бъде ползотворен и ефикасен тогава, когато и работодателите от металургичния сектор, и синдикатите, подходят сериозно към европейското разрешаване на европейските проблеми. Организациите-членки на EMF са.

Да започнем промяната
Успехът на европейския социален диалог зависи от способността на синдикалното движение да мобилизира трансграничната обща солидарност, основаваща се на икономическата и индустриална политика. В условията на криза трудово-ориентираните и екологични промишлени политики се основават на високо квалифициран персонал и на иновациите и това трябва да бъде основен приоритет. Вместо дефлационните политики на икономии, е нужно едно общоевропейско поемане на отговорност и ангажимент към поддържане на работните места и индустриалния растеж. Ето защо синдикалистите планират Европейски Ден за Дейстие на 29 септември, с който да окажат натиск за постигане на насочена към заетостта стратегия за възстановяване.