Международната конфедерация на профсъюзите /МКП/ настоява заболяването COVID-19 да бъде класифицирано като професионална болест. Това е необходимо, за да се осигури по-добра защита на работното място, а също така, за да се гарантира възможност за получаване на компенсации и на медицинска помощ. Този призив МКП отправя днес – 28-ми април – Световен ден за безопасност и здраве при работа.
„Въпреки че все още много аспекти на вируса SARS-CoV-2 не са напълно изяснени, вече е напълно ясно, че повечето заразявания са се случили на работни места – такива, като болници и заведения за грижи, както и на работни места, където предаването може да се случи при работа с клиенти. Същевременно вече има сериозни доказателства, че в много страни защитните мерки на работното място, като дистанциране и лична екипировка, са недостатъчни или че такива напълно липсват. Работниците са принуждавани да поемат рискове, които не следва да поемат, а в някои случаи, като например в складовете на Amazon, те са подложени на санкции или уволнение поради факта, че са изказали опасения, че безопасността им не е гарантирана. Следователно включването на COVID-19 в класификацията на професионалните заболявания е от решаващо значение за спирането на подобни практики и за ограничаване на разпространението на вируса. Това става още по-неотложно сега, когато страните започват да облекчават ограниченията за икономическите сектори и публичните пространства “, заяви г-жа Шарън Бъроу, генерален секретар на МКП.
Подобна класификация като професионално заболяване ще означава, че когато работниците са заразени с вируса, презумпцията ще бъде, че това е свързано с работното им място, освен ако не бъдат представени категорични доказателства за противното. Това действие също така ще доведе до засилване на мерките за опазване на обществено здраве, които ще действат и които ще се доразвиват през следващите месеци и години.
„Призоваваме също така здравето и безопасността на работното място да получат от Международната организация на труда статут на основно право. Това е една отдавна просрочена мярка, която би гарантирала на защитата на работещите от фатални инциденти и професионални заболявания същия приоритет, какъвто имат свободата на сдружаване, колективното трудово договаряне и защитата от дискриминация, принудителния и детския труд “, допълни г-жа Бъроу.