ДО
Г-Н ПЛАМЕН АБРОВСКИ
МИНИСТЪР НА ЗЕМЕДЕЛИЕТО И ХРАНИТЕ

КОПИЕ ДО:
МИНИСТЕРСКИ СЪВЕТ НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ
НАРОДНОТО СЪБРАНИЕ НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ
КОМИСИЯТА ПО ЗЕМЕДЕЛИЕ ХРАНИ И ГОРИ НА НС
БЪЛГАРСКИТЕ МЕДИИ
БЪЛГАРСКАТА ОБЩЕСТВЕНОСТ

ОТ

НАЦИОНАЛНА ФЕДЕРАЦИЯ „ЗЕМЕДЕЛИЕ И ГОРСКО СТОПАНСТВО“ НА КТ „ПОДКРЕПА“ И

СЛУЖИТЕЛИТЕ НА ИЗПЪЛНИТЕЛНА АГЕНЦИЯ ПО РИБАРСТВО И АКВАКУЛТУРИ

Относно: Изказване на министър Пламен Абровски по Агро ТВ, излъчено на 20.09.2026г. и касаещо сливането на Изпълнителна агенция по рибарство и аквакултури (ИАРА) с Изпълнителна агенция по горите (ИАГ)

Уважаеми дами и господа,

Към Национална федерация „Земеделие и горско стопанство“ на КТ „Подкрепа“ се обърнаха колективно служители на Изпълнителна агенция по рибарство и аквакултури /ИАРА/ от различни дирекции и териториални звена в страната — хора, за които тази агенция е не само работно място, но и кауза. Всеки от тях е избрал да работи в ИАРА, защото вярва, че рибният ресурс в морето, реките и язовирите на България има нужда от своевременен контрол и опазване — без значение в кой час от денонощието и при какви метеорологични условия. За да са защити този ресурс, са необходими знания, висока експертиза в различни научни области, много опит и дългогодишна упорита работа. Зад успеха на ИАРА стои един сплотен екип, една добре работеща машина, която познава в детайли работата си, цени и уважава колегата до себе си и пази името на Агенцията.

За да е успешна специализираната администрация, тя е подпомогната от дейността на общата администрация, в която работят специалисти с дългогодишен опит и образование и техният труд не трябва да бъде подценяван – това не е нискоквалифициран труд, който може да бъде омаловажен по начина, по който министър Абровски се изказа за тях в интервюто си по Агро ТВ – това са хора с висше образование в областта на счетоводството, финансите, икономиката, правото и др., хора с дълъг професионален опит, доказали се в своята област през годините.

Всяко едно съкращение на реално работещ високообразован човек, засяга всички работещи в ИАРА, независимо от длъжността, която заема.

Служителите на ИАРА не оспорват правото на държавата да преразглежда структурите си, нито необходимостта администрациите да работят по-ефективно. Те не са против това. Това, което не приемат, е начинът, по който се взема конкретното решение ИАРА да се слее/обедини с Изпълнителна агенция по горите /ИАГ/ — без да са видели финансова обосновка,  без детайлно да са анализирани загубите, които Р България ще търпи от Европейската комисия, без да е посочено кой точно ще плати сметката и кой ще носи отговорността.

Служителите на ИАРА се питат защо липсва диалог – не е потърсено експертно становище от служителите, които познават тази работа отвътре и имат професионалните компетентности. Не е потърсен диалог с браншовите организации,  а точно обратното —  такъв се избягва, въпреки настояванията им за среща. Те смятат, че към настоящия момент не са взети предвид множеството писма, изпратени до министър Абровски в подкрепа на работата на ИАРА и опасенията на заинтересованите страни за опазване на рибния ресурс.

Защо министър Абровски не съобщи в интервюто си по Агро ТВ колко акта за установяване на административно нарушение, колко проверки и колко протоколи за проверки са съставени от служителите на ИАГ за последната година, например? Защото такива са правени безспорно, но не достатъчно и е разбираемо – служителите на ИАГ са професионалисти в приложението на Закона за горите и Закона за лова и за опазване на дивеча,  но не притежават необходимото образование и опит в приложението на Закона за рибарството и аквакултурите. Освен това, тяхната численост също не е достатъчна, за да изпълняват задължения, вменени им чрез друг вид законодателство.

В тази връзка е необходимо прецизиране на българското законодателство относно формалното вменяване на функции на отделните администрации.

Това не трябва да става, без да се взема предвид специализацията на сферата на прилагане и конкретната необходимост от квалифициран административен капацитет и човешки капитал!

Твърди се, че закриването на 26 длъжности – юристи, счетоводители и секретарки (както заяви в интервюто си министърът на земеделието и храните) ще намали разходите. Но защо г-н министърът не посочи точно колко ще бъде икономията за бюджета на обществото? Защо не съобщи, че ИАРА през последните 3 години е била страна и е представлявана в 191 съдебни производства с общ материален интерес от близо 3 267 765 лева? Защо не съобщи на обществото, че приходите на ИАРА от такси и глоби растат вече втора година подред, с над 30%, и че след промените в Закона за рибарството и аквакултурите се очаква те да нараснат още? Защо министърът не каза, колко са приходите на ИАРА от продажба на билети за любителски риболов? Тази информация не представлява служебна тайна и може да бъде публично оповестена. Резултатите от дейността на служителите на ИАРА и постъпленията в бюджета от нея ясно показват, че те не са в тежест на този бюджет, напротив!

При това положение е много трудно да повярваме, че едно скъпо, дълго и ненужно преструктуриране — с промяна в редица закони и подзаконови нормативни актове, нов устройствен правилник, прехвърляне на договори и информационни системи — ще излезе евтино и ще спести средства на бюджета на Р България!

Подобна „оптимизация“ би довела до размита отговорност, липса на експерти, административни неуредици, хаос и безнаказаност при опазване на рибния ресурс, спиране на средства по европейската програма и редица други санкции!

През 2020 г. България пое конкретен ангажимент — план за действие за преодоляване на констатирани недостатъци в националната система за контрол на рибарството. Представители на Комисията напомниха съвсем наскоро, че произтичащото от него изменение на Закона за рибарството и аквакултурите остава спешно и неизпълнено. През периода 2020 – 2025 г. от страна на Европейската комисия (ЕК) са провеждани периодични наблюдения с цел установяване на напредъка и изпълнението на дейностите по плана за действие.

В периода 24-28 март 2025 бе проведен одит от Европейската комисия. Основната цел на одита бе да бъде проверен напредъкът, постигнат по отношение на изпълнението на План за действие C (2020) 1858. През периода 2020 – 2025 г. ИАРА успешно се справи с всички нередности, описани в плана, като остана приемането на Закона за изменение и допълнение на Закона за рибарството и аквакултурите, в който са отразени всички текстове, свързани с плана за действие и Регламента за контрол. Действия от страна на министъра на земеделието и храните по отношение на поетите ангажименти в съответствие с Европейското законодателство не бяха предприети, което, от своя страна, ще доведе до нови планове за действия и до наказателни процедури от страна на Европейската комисия.

 На 16 юли 2026 г. Европейската комисия публикува и доклад до Европейския парламент и Съвета (COM(2026) 373 final) относно прилагането на Регламент (ЕО) № 1224/2009 за периода 2020 – 2024 г. — документ, който дава оценка именно на капацитета и ефективността на националните системи за контрол на рибарството. Всяко разпадане на институционалната памет и експертиза на ИАРА точно в момент, в който страната ни се отчита по вече поети ангажименти, носи риск не от хипотетична, а от съвсем конкретна санкция — включително спиране или намаляване на плащания по линия на Европейския фонд за морско дело, рибарство и аквакултури, каквато възможност е предвидена при неизпълнение на условията за административен капацитет.

От изнесената в медиите информация се разбира, че ИАРА би трябвало едновременно да управлява европейската програма за рибарство и да бъде неин бенефициент. Припомняме обаче, че разделението на функциите между управляващ орган и получател (бенефициент) по европейско финансиране не е абстрактно опасение на служителите, а стандартен критерий, по който Европейската комисия и одитните органи оценяват системите за контрол на държавите членки. Ако идеята за сливане предвижда ИАРА едновременно да управлява европейската програма за рибарство и да бъде неин бенефициент, това е точно моделът на конфликт на интереси, който подлежи на одитна забележка и може да постави под въпрос усвояването на средства по програмата.— нещо, което всеки, работил с европейско финансиране, знае. Ако това наистина е заложено в идеята за сливане, то тя има нужда от повторни обмисляне, преди да се продължи напред.

В медийното пространство често се споменава наличието на функционален анализ, който щял да покаже къде се дублират функциите на двете агенции (ИАРА и ИАГ). Никой от нас обаче не е виждал такъв анализ. Този анализ не е изпратен в агенциите, не е взето становището и на секциите на синдикалните организации в ИАРА и ИАГ. ИАРА работи по подписани споразумения за съвместен контрол с ИАГ, с Граничната полиция и с БАБХ. Дейността им на терен изглежда сходна с тази на горските инспектори само отстрани (в подобен смисъл е и писмото на ректора на лесотехнически университет до министър-председателя на Р България, с изх. № РД-633/02.09.2026г., в който изрично е посочено, че „…организационното сливане  може да създаде вътрешна конкуренция между секторите, вместо да създаде така желаната от всички нас синергия….За да бъде оправдано сливането на две изпълнителни администрации, би следвало да съществува значителна степен на функционална идентичност. В случая такава идентичност липсва. Разликите са толкова съществени, че общият природно ресурсен характер не представлява достатъчно основание за организационно сливане….“ ); обектите, документите и законите, по които работят, нямат почти нищо общо.

Затова питаме съвсем конкретно: направен ли е такъв анализ за всяко от 28-те териториални звена на ИАРА— брой на служителите в него, колко водоема и стопанства обслужва всяко от тях и т.н. Съпоставен ли е този анализ с 16-те регионални дирекции на ИАГ? Без тези цифри е трудно да повярваме, че решението почива на конкретни факти. Или са налице нечии лични интереси, които, впрочем, през годините не са липсвали?

Има и въпроси, на които засега само работещите в ИАРА — хората, които извършват ежедневно тази работа — могат да отговорят:

• как ще се обслужват административно обектите в Черно море от звената на ИАГ във вътрешността на страната;
• как ще се подпомагат юридически и икономически;
• какво ще стане с контрола на любителския риболов и на аквакултурните стопанства в страната, ако отделите по рибарство от вътрешността бъдат закрити;
• кои длъжности ще останат и кои ще бъдат съкратени;
• какво образование ще се изисква от служителите, за да работят в новата структура, предвид изричните изисквания в Закон за горите.

Досега нямаме отговор на нито един от тези въпроси — нито от министерството на земеделието и храните, нито от ръководството на ИАРА. Защо всичко се пази в строга тайна и служителите на ИАРА научават от медии и синдикални организации, каква ще е съдбата на Агенцията и това, че са потенциални безработни.

Затова настояваме:

• да бъде извършен реален, а не формален функционален анализ, с участието на опитни служители-специалисти от ИАРА (а не мълчалива удобна масовка), които познават процесите отвътре;
• да бъде оповестена пълната финансова рамка на сливането, за да можем всички да преценим дали то наистина спестява средства и колко точно;
• да бъдем поканени на диалог, заедно с браншовите организации, преди да бъде взето окончателно решение, а не след това.

Служителите на ИАРА апелират за диалог, те не бягат от него!

Служителите на ИАРА не искат конфронтация, а единствено да продължат да вършат работата, в която са професионалисти и на която са посветили дълги години от живота си. Но те искат това да стане по начин, който не застрашава нито финансирането на българските рибари, нито изпълнението на задълженията на страната ни към Европейския съюз.

За тях единствен и без алтернативен път, по който целите на реформата се постигат, е запазване на Изпълнителна агенция по рибарство и аквакултури, гр. Бургас, България като самостоятелна административна структурна единица, отговорна за изпълнението на Общите политики в областта на рибарството на ЕС.

Вярваме, че при открит разговор можем да намерим решение, което постига целите на реформата, без да се стига до унищожаване на една работеща администрация, която е в полза, а не в ущърб на бюджета.

ИАРА има нужда от правилно управление, а не от закриване!

 Очакваме Вашия отговор и Вашата готовност за среща.

В случай, че в най-скоро време не бъде насрочена среща, Националната федерация „Земеделие и горско стопанство“ на КТ „Подкрепа“ и служителите на ИАРА си запазват правото да предприемат всички законови действия за защита на трудовите и синдикалните права на служителите, включително и ефективни стачни действия.

С уважение:

АНЕЛИЯ ИВАНОВА – Председател на Национална федерация „Земеделие и горско стопанство“ на КТ „Подкрепа“