При прекратяване на трудовото правоотношение, след като работникът или служителят е придобил право на пенсия за осигурителен стаж и възраст, независимо от основанието за прекратяването, той има право на обезщетение от работодателя в размер на брутното му трудово възнаграждение за срок от 2 месеца, а ако е придобил при същия работодател или в същата група предприятия 10 години трудов стаж през последните 20 години – на обезщетение в размер на брутното му трудово възнаграждение за срок от 6 месеца.

Предпоставките за придобиване право на обезщетение по чл. 222, ал. 3 от КТ са:

• прекратяване на трудовото правоотношение, независимо на какво основание,
• към момента на прекратяването работникът или служителят да е придобил право на пенсия за осигурителен стаж и възраст.

В случай, че качеството „пенсионер” е придобито след прекратяване на трудовото правоотношение, обезщетение на основание чл. 222, ал. 3 от КТ не се дължи.

Обезщетението по чл. 222, ал. 3 от КТ може да се изплаща само веднъж ­при прекратяване на трудовото правоотношение.

Окончателната преценка дали работникът или служителят отговаря на условията за получаване и за размера на обезщетението по чл. 222, ал. 3 КТ е право единствено на работодателя.

В случай на отказ или неправилно определяне на размера на обезщетението, въпросът може да бъде отнесен за решаване пред компетентния съд в 3-годишен давностен срок от деня, в който правото, предмет на иска, е станало изискуемо или е могло да бъде упражнено.