Програма за действия за равенство между половете за периода 2016

август 22, 2016

Настоящата Програма за действия определя приоритетите на Европейската конфедерация на профсъюзите по отношение равенството между половете на европейско и национално ниво. Тя подобрява постиженията на предходната програма /за периода 2010–2015/ и е в съответствие с ангажиментите на Плана за действия на ЕКП, приет през месец юни т.г.

Програмата има за цел да насърчи и координира действията на членове на ЕКП „за постигане на равенство между жените и мъжете на пазара на труда и в обществото като цяло”.

В момента е изключително важно да подновим усилия си за постигане на равенство между половете. Икономическата криза подкопа постигнатия през последните 20-30 години напредък. В редица държави-членки мерките за строги икономии, често наложени без необходимите консултации със социалните партньори, не съдържаха оценка за въздействието им върху половете и това доведе до сериозен негативен ефект върху количеството и качеството на заетостта на жените.

Равенството между половете не беше във фокуса на политиките, провеждани от повечето държави-членки, в някои отношения дори и на европейско равнище. Това стана въпреки лобирането на профсъюзите и организациите на гражданското общество, както и въпреки приемането на няколко резолюции на Европейския парламент, които призоваваха за стабилна политика на ЕС по равнопоставеност между половете, през последните пет години не беше постигнат сериозен напредък.

Според проучване на Евробарометър, изготвено през 2015 г., почти всички европейци (94%) са съгласни, че равенството между жените и мъжете е основно право и по-голямата част от тях (76%) смятат, че то трябва да бъде приоритет за ЕС. Това, което трябва да бъде приоритет според гражданите на ЕС не намира отражение в действията на ЕС.

В действителност, сред несъответствията на равнище ЕС можем да споменем: оттеглянето на предложението за преразглеждане на Директивата за отпуска по майчинство; блокирането от Съвета (от 2013 г.) на предложената директива за подобряване на баланса между половете в управлението на дружества, регистрирани на фондовите борси; липсата на системен подход в процеса на икономическо управление и най-накрая – свеждането на стратегията за равнопоставеност между половете за периода 2016-2019 до работен документ на административните служби.

Заслужава да се отбележи неотдавнашната инициатива за справяне с „предизвикателствата пред работещите родители“, която е включена в работната програма 2016 на Комисията и бе последвана от първи кръг консултации със социалните партньори /през ноември 2015/. Въпреки че е твърде рано да се оцени въздействието на тази инициатива, която на този етап не предвижда законодателни и незаконодателни мерки, които ЕК да предприеме, за да се подобри баланса между професионалния и живот, остава фактът, че това е единственият пример за действия на равнище ЕС в областта на равенството между половете, който е осъществен от 2010 г. насам.

Равенството между половете през 2016: предизвикателства и проблеми

Положението на жените и мъжете на пазара на труда продължава да бъде силно небалансирано. Жените продължават да са склонни да се концентрират в нископлатени сектори и професии и по този начин те получават ниско заплащане, защото тези сектори са подценени в обществото, въпреки че имат огромен принос към икономиката. Също така, жените са изправени пред сериозни пречки за достигане до най-добрите позиции в компаниите. Кризата задълбочи тази тенденция, вече документирана от статистиката.

На повърхността, разликата в заетостта, както и разликата в заплащането между мъжете и жените е намаляла, но всъщност нещата са по-сложни и ефектите са различни между мъжете и жените. Разликите в заплащането между половете се намалиха, но не защото жените подобриха положението си, а защото заплатите на мъжете бяха намалени. В същото време, все повече и повече семейства зависят от работата на жените – по-голямата част от майките също изкарват прехраната си или частично участват в попълването на семейния бюджет. Ключови тенденции за равенство между половете в Европа са:

Коефициентът на заетост при жените е 64,5% през 2015 г. – доста под този на мъжете (75,6%), съществуват големи разлики между държавите-членки (между 46% и 78%), също така безработицата е малко по-висока при жените (9,7%), отколкото при мъжете (9,5%);
Жените работят на непълно работно време по-често от мъжете (над 70% от наетите на непълно работно време), като наблюдаваме увеличение при ниско платената заетост (продажби на дребно, почистване и обслужване). Делът на работа на непълно работно време сред жените и мъжете постоянно се повишава и за двата пола след 2008 г.;
Жените също са повече от мъжете при временната заетост;
При наетите на пълно работно време заетостта на жените е 53,7% в сравнение с 71,9% за мъжете;
Отражението на грижите за отглеждане на деца върху участието на пазара на труда също е много по-различно при жените и мъжете – само 65,6% от жените с деца под 12 работят, за разлика от 90,3% от мъжете, като родителски отпуск се взима от бащи само в 2,7% от случаите;
Работещите мъже отделят 9 часа на седмица за семейни грижи, а жените – 26 часа;
На час на работа, жените все още са платени 17% по-ниско от мъжете. Разликата в заплащането между половете не е намалена за последните години; Повече от 70% от лицата с ниски доходи в Европа са жени и в повечето европейски страни-членки 17% от жените живеят в бедност /в сравнение с 15% от мъжете/;
По-възрастните жени са особено изложени на риск от лишения. Средната пенсия на жените е с 40% по-ниска от тази на мъжете;
Въпреки високите образователни постижения на жените (те съставляват близо 60% от завършилите университети в ЕС) позициите за вземане на решения на политическо и икономическо ниво се заемат предимно от мъже. Делът на жените в управителните съвети на големите публично търгувани дружества нараства от 11,9% през 2010 г. до 22,7% през 2015 г., но само 4% от главните изпълнителни директори са жени;
Жените продължават да бъдат задържани не само от стъклените тавани, които спират издигането им в работната йерархия, но също така и от стъклените стени, които отделят жените на конкретни работни места, като им затварят останалите. Жените са повече от мъжете в така наречените „5 Cs професии“: хранене, почистване, обществени услуги, чиновнически и инкасаторски дейности;
Жените изостават също и в заемането на позиции за взимане на решения в синдикалните организации: въпреки че има постоянно увеличение на работещи жени, които стават синдикални членове (близо 45% от членовете на ЕКП са жени), жените-лидери в синдикатите са 18% /съгласно извършеното от ЕКП наблюдение по повод 8-ми март;
Една жена от всеки пет в Европа е била подложена на домашно насилие и една от две съобщава за някаква форма на сексуален тормоз на работното място. В същото време кибер-насилието срещу жени се превръща в широко разпространено поведение.

Индексът за равенство между половете, разработен от Европейския институт за равенство между половете (EIGE) показва, че ЕС е извървял само половината път и че напредъкът на отделните държави-членки и по области (работа, пари, знания, време, енергия и здраве) е много неравномерен, като с това темпо ще са необходими 70 години преди да превърнем равенството между половете в реалност.

Жените не са хомогенна група и разнообразието в бита на жените и мъжете изисква конкретни мерки, за да се идентифицират и коригират съществуващите пречки за равенство между половете. Положението е особено трудно за жени, принадлежащи към конкретни уязвими групи: такива като млади жени, негърки или от етнически малцинства, жените имигранти и бежанци, инвалиди и възрастни. Някои от най-големите предизвикателства, пред които са изправени, включват следното:
Днешното младо поколение не е имунизирано срещу половите стереотипи и различия. Неравенствата между половете в образованието продължават: момчетата отпадат от училище по-често от момичетата и срещат повече трудности при четенето. Момичетата са по-склонни да получават висше образование, но остават по-слабо представени в сферите на науката, технологията, инженеринга, математиката и свързаните с тези знания кариери. Те обаче преобладават в области, които се характеризират с традиционните женски роли, като например професиите, свързани с полагане на грижи. Момичетата имат по-малки перспективи за заетост, отколкото момчетата. Процентът на тези, които „не се учат, не работят и не се преквалифицират“ (NEET) е постоянно висок при жените, още преди кризата. Делът на неактивните млади жени остава двойно по-голям, отколкото при младите мъже.
Жените-имигранти разполагат с по-малко възможности и ресурси, отколкото мъжете и са много по-изложени на риск от много, и то различни форми на дискриминация. И за двата пола имигранти рискът да бъдат безработни е два пъти по-голям, отколкото за лицата, родени в ЕС. Жените-имигранти са силно представени сред икономически неактивните лица и по този начин те представляват един недостатъчно използван източник на трудови умения. Жените търсещи убежище и бежанките са още по-уязвими и са изложени на риск от насилия, експлоатация и робство. Такива рискове се появиха през 2015 г., когато Европа бе изправена пред вълна от хора, търсещи убежище, включително много жени и деца. Около 33% от първите регистрирани през януари 2016 г. бежанци бяха жени. Условията в местата за прием на бежанците не отговарят на минималните стандарти за ограничаване на насилието, базирано на различията между половете.
Многобройни проучвания доказват, че жените с увреждания страдат двойно от дискриминационни прояви – основани както на техния пол, така и на тяхното увреждане. При тях се наблюдава също по-висок процент на безработица, по-вероятно е да изпаднат в бедност, съществува по-голям риск от социално изключване, и се сблъскват с големи трудности при навлизането си на пазара на труда, което пък прави по-трудно за тях да водят самостоятелен живот.
Възрастните жени (особено тези на възраст над 65 години) са традиционно изложени на най-голям риск от бедност и често получават пенсии малко над минималната издръжка. Разликата в заплащането между половете, което пряко засяга пенсионните права, или на факта, че жените понякога работят без възнаграждение и без социални осигуровки също ги поставя в много трудна ситуация. Бедността сред възрастните жени също произтича от семейните им задължения. Поколението жени над 50 години се описва като „поколение сандвич“ или като „работещи дъщери и работещи майки“, тъй като те често се грижат и за своите родители и за своите внуци и по този начин се сблъскват с по-големи пречки да намерят нова или да останат на същата си работа.

EКП подновява ангажимента си към равенството между половете

На Конгреса в Париж през 2015, всички организации-членки на ЕКП потвърдиха решимостта си да поставят равенството между половете сред основните си приоритети. Ролята на синдикатите в борбата с дискриминацията и с проявите на нерегламентирано поведение на жените и мъжете е от първостепенна важност и трябва да се основава на координирани действия, насочени както към публичния и частния сектор, така и към всички форми на синдикално представителство (работнически съвети от ниво компания до европейско), както и на световно и политическо ниво, например осигуряване на съответствие с Конвенциите на МОТ, ООН.

Чрез настоящата Програма за действия ЕКП и нейните членове (национални конфедерации и европейски федерации) се ангажират с конкретни взаимносвързани области на действия:

Прилагане на принципите за равенство между половете във всички политики и преодоляване на съществуващите пречки;
Насърчаване на равнопоставеността в икономическата независимост на мъжете и жените и борба за премахване на разликата в заплащането и пенсиите;

Справяне с предизвикателствата при съвместяването на професионалния с личния живот;

Преодоляване на неравнопоставеността в представителство на двата пола в органите за взимане на решения, в синдикатите и във фирмите;
Справяне със сексуалния тормоз и насилие на работното място.

Приоритет 1: Прилагане на принципите за равенство между половете във всички политики и преодоляване на съществуващите пречки;

Цел: Равнопоставеността изисква както интегриране на характеристиките по пол в съдържанието на различните политики, така и разглеждане на въпроса за представителството на жените и мъжете в съответната политика. И двете измерения трябва да бъдат взимани под внимание във всички фази на процеса на взимане на решенията.

Практическото въвеждане на принципите за равенство между половете в синдикалните организации „продължава да бъде предизвикателство. ЕКП ще продължи да полага усилия, за да бъдат достигнати напълно целите, заложени в Хартата за равнопоставеността между половете, приета на Конгреса в Севиля.

В Хартата членовете на ЕКП се ангажират да интегрират това измерение във всички свои органи за взимане на решения, както и в комисиите и целевите групи. Извършва се оценка на представителство на Комитет на жените на ЕКП в различните форуми и преди междинната конференцията ще бъдат предприети адекватни препоръки.

Специално внимание ще бъде отделено на политическите области, такива като колективното договаряне, социалния диалог и процеса на икономическо управление.