Недекларираният труд представлява типична и тежка форма на социален дъмпинг и е крайно време да бъдат предприети сериозни действия на европейско равнище за неговото предотвратяване.
ЕС се нуждае както от по-ефективно прилагане на съществуващото трудово законодателство и стандарти, така и от по-добра координация на взаимодействието между различните национални администрации.
За да се преборим с недекларирания труд ние трябва да намерим точния баланс между превенция, контрол и санкции. Това може да бъде постигнато чрез прилагане на синхронизирани между правителствата и социалните партньори мерки за повишаване на обществената съпричастност и осведоменост, чрез тринснационално сътрудничество между државите-членки, заделяне на повече средства за контрол и допълнителни механизми за налагане на санкции.
Недекларираният труд е една много разнообразна картина
Въпреки, че неговият мащаб и характер варират в различните страни, недекларираният труд е общ проблем за държавите-членки. В някои държави, вследствие от кризата, работниците са принудени да напуснат домовете и да приемат, каквато и да е работа в чужбина, факт, който допълнително увеличава трансграничните прояви на недеклариран труд.
Проявите на недеклариран труд са особено характерни за по-трудоемките сектори – такива, като селско стопанство, строителство, туризъм, социални грижи, производство на текстил и продажби на дребно.
Съжествуват множество различни форми на недеклариран труд, като напр.: работни места, където законно наетите работници взимат по две заплати от своя работодател – една декларирана и една недекларирана, т.е. „заплата в плик“, работа, извършвана с неясен трудов статус (фалшиво самонаемане). Този вид труд може да бъде извършван както от гражданите на стараната, така и от законните или незаконните мигранти.
Нелегалният труд не е избор на работещия, но той може да бъде единствения начин за получаване на доходи. Обикновенно нелегалните работещи са ниско платени и работят при несигурни условия, тъй като много често те не са регистрирани, регулирани или защитени от трудово и социално законодателство, поради това те не са в състояние да се облагодетелстват или да упражняват своите фундаментални права. Тези работещи не са синдикализирани, те не са представени и защитени пред работодателите и обществените власти.
Синдикалните организации имат ключова роля в борбата срещу нелегалния труд и в защитата на нелегалните работещи, независимо от техния статус. Синдикатите обикновенно са първите, които научават за проблематичните, мошенически или незаконни ситуации. В някои държави, социалните партньори имат ясно определена функция и работят съвместно с обществените органи за превенция и контрол върху нелегалния труд. Основната задача на синдикатите е да преговарят на всички равнища за ограничаване на появите на незаконен труд, за повишаване осведомеността, относно негативни последици от него, както и за положителните страни на законния труд. Синдикатите също предоставят правни съвети на незаконните работещи и активно участват в трипартитните органи или в проучвателните агенции, включително в новата платформа на ЕС – синдикатите имат за цел да подпомагнат изготвянето на общ отговор срещу проявите на незаконния труд.
Незаконният труд оказва сериозно влияние както на работещите, така и на европейските общества като цяло:
– Националните данъчни органи губят приходи.
– Националните схеми за социално осигуряване не получават дължимите плащания, което подкопава финансирането и разпределението на социални средства.
– Лоялната конкуренция между фирмите се нарушава, което на свой ред води до социален дъмпинг.
– Работещите остават без здравни осигуровки, без застраховки при злополука или болест и са изложени на значителен риск от финансови загуби.
– Индустриалните отношения също са дискредитирани от съществуването на нелегален труд.
Проучванията показват, че високите нива на нелегален труд са свързани с ниски равнища на БВП, със силно развита корупция в публичния сектор, с минимална държавна намеса на пазара на труда, със слаба социална защита, с неефективно разпределение на социалните трансфери, със завишени нива на бедност и с по-задълбочени неравенства.
Нелегалната работа се е увеличила многократно в онези страни-членки, в които бяха въведени програми за строги икономии, като отговор на икономическата криза. Това, съчетано с намаляванета на проверките на инспекциите по труда, дава допълнителен отрицателен тласък за нарастване на нелегалната заетост. Наскоро проведено от Еврофонд изследване върху нелегалната заетост подвърди този факт и посочи, че: „съществува ясна зависимист между широкообхватните и строги мерки за икономии и размера на нарастване на нелегалната икономика“. Този доклад разкрива също, че нео-либералните мерки са строго свързани и с по-голям размер на нелегална икономика, а социално-демократичните мерки са свързани с по-ниски равнища на нелегални икономики.
Борбата с недекларираната заетост и защитата на нелегалния работещ
Намаляването на равнището на нелегалната заетост в ЕС трябва да е част от по-обхватна стратегия за създаване на нови, легални работни места, за подобряване качеството на труда и на достъпа до трудовия пазар, за борба със сегментацията на работната сила и за устойчини данъчни постъпления.
За да се справим с недекларириния труд, целият Европейски съюз, заедно с МОТ трябва да възприеме свое, общо определение за понятието „нелегална икономика“, а именно: „всички икономически дейности, осъществявани от работници или от икономически единици, които по закон или на практика са необхванати или са недостатъчно обхванати от формални договори/споразумения“.
ЕС трябва да гарантира спазването на правата, залегнали в Хартата на основните права – чл. 5 (забрана на робството и на принудителния труд), чл. 15 (свободен избор на професия и работа) и чл. 31 (честни и справедливи условия на труда), както и на Конвенция No. 81 на МОТ (Инспекция на труда) и No 189 (Надомна работа), принципите на МОТ, залегнали в Препоръка No 198 (Трудови правоотношения). За Международната конференция по труда през 2014 г. се подготвя специален нормативен инструмент за преминаване от неформална към формална икономика. Това влкючва и дебата за нелегална заетост. Много е важно ЕКП и нейните организации-членки активно да участват в тези преговори.
За да се справим с недекларираната заетост, основният фокус на нашата дейност на европейско ниво трябва да е:
– Предотвратяване на тенденцията нелегалната заетост да придобива трансгранично измерение;
– Засилване на европейските и национални механизми за превенция, контрол, инспекция и налагане на санкции;
– Подкрепа на националните инициативи и подобряване на националните механизми чрез споделяне на добри практики;
– Осигуряване на гаранции за това, че съществуващите разлики в националните законодателства на различните страни-членки няма да доведат до социален дъмпинг и до намаляване на общата защита.
Жизнено важно е всички власти, които са отговорни за борба с недекларираната заетост на национално ниво да си съдействат активно и на европейско равнище, поради факта, че двустранното сътрудничество не може да бъде толкова ефективно. В много случаи, нелегалната заетост може да бъде засечена чрез проверка на вече съществуваща информация, предоставена от националните органи. ЕКП приветства инициативата да се създаде Европейска платформа, целяща подобряване на взаимодействието между правоприлагащите органи на европейско равнище.
Защитата на недекларираната заетост, коята почти винаги предполага наличие на изключително несигурна ситуация,е жизненоважна. В това отношение социалният диалог е ключов инструмент, понеже социалните партньори могат да устонавят необходимата рамка за предотвратяване и намаляване нелегалната заетост и за защита на нелегалните работници.
Освен това, синдикатите трябва да имат право на достъп до работните места и до съответните документи, за да могат да защитят нелегалния работещ и да осведомят съответните обществени органи за нарушения. Синдикатите трябва също да имат възможността да инициират съдебни дела от името на работещите.
Ефективена и независима инспекция по труда е необходима като основно и предварително условие за правилно прилагане на трудовото законодателство. Съкращенията в националните бюджети на разходите за инспекциите по труда и заедно с това намалянето на броя на трудовите инспектори, прави надзора по-неефективен. Правителствата трябва да предприемат финансови мерки и да осигурят увеличение на средствата за инспекциите по труда.
Много е важно, когато вината бъде констатирана от контролен орган, то в тези случаи тя да не пада върху работещия. Последиците трябва да бъдат такива, че нелегалният работник да бъде считан за работещ с всичките си права, резултат от този статут. Всеки нелегалнен работещ трябва да може да изяви претенците си за дължими заплати пред своя работодател. Поне минималното равнище на социална защита трябва да му бъде гарантирано, дори когато работодателят не е внесъл социалните му вноски. По този начин може да се постигне истинска защита за работещите в ЕС, основана на принципите на стандартните трудови взаимоотношения.
За ЕПК е изключително важно да бъде приета директива, която да определя минималните стандарти за инспекциите по труда, директива, която да бъде приложена в държавите-членки на база Конвенция No.81 на МОТ за гарантиране спазването на трудовото и социално законодателство. Подобна директива трябва да създаде предпоставки за функционираща система на инспекциите по труда и за международно обучение на трудовите инспектори, да гарантира спазването на техните права и задължения, като им дава възможност за достъп до работното място, за прегледи, разговори с работещите и с работодателите, за достъп до документи и материали, както и възможност за проверка без предварително предупреждение. Където работят подобни системи, държавите-членки ще могат да поверяват на социалните партньори контрола върху спазването на договореностите по заплащането и условията на труд.
Работодателите, за които е доказано, че са виновни и че ползват нелегален труд ще бъдат подложени на сериозни санкции, които ще действат като превенция. Изключването им от обществени поръчки е един от примерите за това. Ключоввият момент тук е, че санкциите ще имат възспиращ ефект. Единствено когато тези санкции бъдат достатъчно сурови, използването на нелегален труд стане неизгодно за работодателя, самите те ще се отказат от незаконната си дейност.
В случайте, при които е доказано, че работодателят е виновен за ползването на нелегален труд е жизнено важно, работещите да имат превилигировани права. Работещите трябва да бъдат в по-благоприятна позиция, за да могат да предявяват финансови искания в случаи на несъстоятелност, както и да предявяват претенции да си получат трудовото възнаграждение /дори това възнаграждение да бъде осигурено от други финансови източници/.
Нелегалните работещи, които същевременно са и нелегални мигранти са на практика най-уязвими, защото те не могат да ползват дори своите основни права. Правителствата трябва да защитават тези работещи, като гарантират, че те няма да бъдат репресирани, ако се обърнат за помощ от инспекцията по труда, или когато потърсят своите права.
„Фалшивите самонаети“ работещи също са много уязвими поради факта, че са незаконно изключени от защитата на трудовото законодателство, същевременно не са покрити и от клаузите на колективното договаряне. По тази причина са нужни мерки, основани на Препоръка No.198 на МОТ, за да се прекрати тази порочна практика, която служи за заобикаляне на трудовото иjavascript:void(0) социално законодателство.
Недекларираният труд е също част от практиката за командироване на работещи, напр. тази заетост не се декларира или се декларира частично, прибягва се до „фалшиво комардироване“, до „неясно наемане“ от филиал на компанията в друга европейска страна. С цел предотвратяване на подобни злоупотреби, ЕКП настоява ЕС да въведе задължителна система за солидарна отговорност по цялата верига, за да се предотврати появата на компании, които са само „пощенски кутии“.