СЪВМЕСТНА ДЕКЛАРАЦИЯ
БЕЗ ПРАВА ЗА РАБОТНИЦИТЕ В ЗЕМЕДЕЛИЕТО И ХРАНИТЕЛНО-ВКУСОВАТА ПРОМИШЛЕНОСТ ХРАНИТЕЛНИТЕ ДОСТАВКИ НА ЕВРОПА СЕ КРЕПЯТ НА НЕСИГУРНА ПОЧВА
ВЪЗДЕЙСТВИЕТО НА ПАНДЕМИЯТА ОТ КОРОНАВИРУС ВЪРХУ ЗЕМЕДЕЛИЕТО НА ЕС
Докато новата пандемия от коронавирус обхваща цяла Европа, последствията за европейското селско стопанство също се усещат. Институциите на Европейския съюз и националните лидери обещаха да гарантират, че доставките на храни няма да бъдат засегнати, и редица краткосрочни мерки вече се прилагат.
Правителствата също се опитват да гарантират, че недостигът на работна ръка е запълнен, за да се избегне ситуация с неприбрана реколта или изгубена продукция – и в крайна сметка евентуален недостиг на храна. Ограниченията при пътувания в рамките на ЕС и от трети страни означават, че сезонните работници не могат да пътуват, въпреки че някои правителства предоставиха изключения за тази категория, а Европейската комисия поясни че сезонните работници от трети страни не са обхванати от временното ограничение за несъществените пътувания до ЕС.
Недостигът на работна ръка показва, че европейското земеделие зависи до голяма степен от работниците мигранти, много от тях без документи, които съставляват значителен дял от тези, които берат нашите плодове и зеленчуци и опаковат и преработват храната ни. Липсата на работници по полетата също трябва да покаже, че условията на труд в земеделския и хранително-вкусовия сектор се пренебрегваха твърде дълго.
Както Европейската федерация на синдикатите на работещите в храните, земеделието и туризма (EFFAT) наскоро подчерта това в писмо до Европейската комисия, земеделският сектор е най-засегнат от трудови злополуки и болести. Той страда от изключително ниски заплати, висок дял недеклариран труд и лоши условия на труд…Работниците често стават жертви на експлоатация, включително и на практики, свързани с незаконно набиране на сезонни работници, и други форми на съвременно робство. Хиляди работници мигранти във ферми – както граждани на ЕС, така и граждани на трети страни – живеят в бараки и нехигиенични места за настаняване, където спазването на физическото дистанциране е невъзможно и пандемията може да има пагубни ефекти. В полетата и в много предприятия за преработка на храни, работниците се трудят в непосредствена близост, без защитни средства.
Още преди пандемията да удари Европа, земеделската система се бореше, за да остане икономически жизнеспособна, въпреки значителното финансиране от ЕС. Освен това беше екологично и социално неустойчива поради изтощаването на почвите, отравянето на водоносни хоризонти и концентрирането на властта в ръцете на картели при търговията на дребно, които смъкват цените толкова ниско, че в много случаи те са под производствените разходи. Както показват това съществуващи и предстоящи изследвания, публикувани от Института за европейска политика на Отворено общество (OSEPI), ценообразуването е един от ключовите фактори в основата на търсенето на лесна за експлоатация работна ръка в Южна, както и в Северна Европа.
Краткосрочните мерки не са достатъчни. Макар че подкрепата за фермерите в тази криза е важна, инжектирането на повече пари в счупена система няма да я поправи. Вместо това тези мерки могат да доведат до субсидиране на замърсители и работниците може изобщо да не се възползват от тях, тъй като повечето пари за фермерите не са гаранция за по-високи заплати и достойни условия за работа, заетост и настаняване за селскостопанските работници. Намаляването на бюрокрацията и временното отлагане на изискванията за отчетност, както се предвижда да направят това краткосрочните мерки на ОСП, могат също само да влошат условията на труд.
КАКВО МОЖЕ ДА НАПРАВИ ЕС?
Пандемията предоставя на ЕС възможност за основно преустройство на неговата земеделска и хранителна система, за да я направи както по-екологична, така и по-зачитаща правата, с по-справедливи вериги за доставки, адекватни цени както за фермерите, така и за потребителите, и гарантирани трудови права на работниците.
Необходими са следните действия:
1. Спешно разглеждане на положението на работниците в земеделието и хранително-вкусовата промишленост по време на пандемията от COVID-19.
Условията на труд и живот на много работници по веригата на доставки на храни, и по-специално в селското стопанство, обикновено са под установените стандарти. Сега те също поставят тези работници в повишен риск от заразяване с вируса. ЕС и държавите членки трябва да направят всичко необходимо, включително и да мобилизират допълнително финансиране, за да се осигури достойно настаняване, достъп до вода, бързо тестване и снабдяване със защитни средства за работниците по европейските полета и преработвателни предприятия. Отделно и с прилични условия настаняване също трябва да бъде осигурено независимо от статута на пребиваване Средствата на ЕС следва също да бъдат пряко насочени към организации на гражданското общество, които провеждат информационни кампании сред работниците в земеделието и работят по техните основни потребности. Освен това, всички работници, които са засегнати от коронавирус или чиито членове на семейството са, трябва да могат да ползват отпуск при пълно заплащане, без да се страхуват да изгубят работата или доходите си.
2. Трансформиране на новата ОСП, за да бъде социално и екологично устойчива.
Общата селскостопанска политика на ЕС (ОСП) досега благоприятстваше неустойчивите земеделски практики и социалното й измерение се бе съсредоточило почти изключително върху земеделските производители, но не и върху селскостопанските работници. В съответствие с Европейската зелена сделка се очаква новата ОСП да засили свързаните с околната среда условия за отпускане на субсидии за земеделие. Отдавна е време да обвържем и директните плащания на ОСП със спазването на трудовите разпоредби, социалните стандарти и колективните трудови споразумения.
3. Включване на фокус върху работниците в Стратегията „От фермата до вилицата“.
Предстоящата Стратегия „От фермата до вилицата” на ЕС трябва да включва по-голям акцент върху работниците в земеделието и хранително-вкусовата промишленост и да гарантира по-равно разпределение на стойността по веригата на доставките. Договорът за ЕС поставя това като ясна цел, посочвайки, че ОСП трябва да гарантира „справедлив жизнен стандарт“ за по-широката „земеделска общност“ (Член 39 от ДФЕС).
4. Гарантиране на пълен достъп до декларирана заетост за работниците мигранти и бежанци.
ЕС следва да призове националните правителства да издадат разрешителни за работници без документи, които са най-уязвимата част от общата категория лесна за експлоатация работна ръка вече на територията на ЕС и които са изключени от достъп до субсидирани услуги в много държави членки. В повечето страни от ЕС спирането на процедурите по убежище и миграция поради пандемията постави милиони в неизвестност и може да лиши мнозина от документи. Следователно разрешителните трябва автоматично да се удължават, а висящите заявления да бъдат приемани, както някои държави членки вече направиха това, като разрешителните се издават с разумен срок на продължителност, за да се осигури известна стабилност и сигурност на хората и семействата при несигурни обстоятелства. Процедурите по връщане на мигранти са фактически преустановени в много страни и, предвид допълнителните предизвикателства за достъп до средства за защита, следва да бъдат официално спряни, като задържаните лица бъдат освободени и им се осигури подходяща подкрепа.
5. Подобряване на функционирането на маршрутите за разрешителни за работа за мигранти извън ЕС, за да достигнат до Европа, и осигуряване зачитането на правата на работниците мигранти и бежанци.
Съществуващо законодателство на ЕС за законна миграция като Директивата за сезонните работници и Директивата за синя карта са доказали своята непригоденост както за гарантирането на спазването на правата на работниците мигранти, така и за задоволяването на търсенето. Следователно Европейската комисия следва да разшири и засили съществуващите пилотни проекти за законна миграция в диалог със синдикатите и други организации, които работят с работници мигранти. Тези механизми трябва да позволят на работниците мигранти да кандидатстват в страната, да увеличат правата си за пребиваване, да преобразуват видовете разрешителни и да сменят работодателя си. Инструменти на ЕС като Директивата за сезонните работници също трябва да бъдат изменени по съответния начин, за да се направят тези разпоредби обвързващи за всички държави членки. Държавите членки, участващи в проектите, трябва да се ангажират и да носят отговорност за осигуряването на достойни условия на труд. Разпоредбите относно правата на работниците и потърпевшите в европейските и националните инструменти също следва да бъдат по-добре прилагани, така че изпълнението им да не се фокусира предимно върху миграционния статут.
6. Въвеждане на задължително законодателство на ЕС за управление на риска от посегателства върху правата на човека и околната среда.
Дефиницията за права на човека в новата рамка на ЕС следва да включва правата на синдикатите и работниците, както и правата, свързани с околната среда. Тя трябва да установи задължителни и ефективни механизми за управление на риска от посегателства, обхващащи дейностите на фирмите и техните бизнес взаимоотношения, включително техните вериги за доставки и подизпълнители, и да обхване МСП, както и големи компании. Засилени системи за отчетност и правни средства за защита на потърпевшите трябва да бъдат включени. По-голямата част от европейските предприятия, изследвани за целите на наскорошно проучване, публикувано от Европейската комисия, поискаха обвързващ инструмент на ЕС за управление на риска от посегателства върху правата на човека.
Кризата, предизвикана от разпространението на коронавируса, показа колко крехка и неустойчива е нашата система за доставка на храни. Институциите на ЕС и държавите членки трябва да действат сега, за да сме сигурни, че храната, която ядем, не се произвежда чрез експлоатация на хора и планетата – и така че да изградим по-справедлива и устойчива хранителна система.