Според данните, посочени в годишния доклад „Тенденциите при определянето на продължителността на работното време 2015-2016“ на Европейската Фондация за подобряване условията на живот и труд Eurofound, Дъблин, Ирландия, разликата в продължителността на работното време между 28-те държави-членки на ЕС остава значителна, като тя е най-голяма между „старите“ 15 държави-членки и 13-те „нови“ /присъединили се към ЕС след 2004 г/. Тази тенденция се очертава най-ясно при сравнението на размера на годишния отпуск – където разликата е почти 2,5 работни седмици. Става очевидно, че тенденцията на сближаване продължителността на работното време между 28-те държави-членки на ЕС е забавена. Този годишен доклад посочва, че съществуват значителни различия между държавите-членки относно средния размер на договорения с КТД годишен отпуск. Като добавим официалните празници, страните с най-продължителен отпуск са: Хърватска с 41 дни, Дания с 39 дни и Германия с 37. Докато държавите с най-малко дни за отпуск са Ирландия, Унгария и Естония – във всички е разрешен само 28-дневен отпуск. Средната стойност на платения отпуск в ЕС-28 е 33,8 дни, 34,7 дни в страните на ЕС-15 и 31,3 дни в държавите-членки, които са присъединени след 2004 г.
В повечето от страните от ЕС-28 колективното договаряне играе важна роля за определянето на продължителността на работното време То има по-ограничено действие в новите страни-членки – тези, които се присъединиха към ЕС след 2004 г. Същността и обхватът на КТД е различен за отделните държави, като договарянето на различните нива (между отраслово, секторно и фирмено) има по-голяма или по-малка тежест.
Докладът посочва, че Чехия, Словакия, Швеция и Обединеното кралство са единствените държави, в които за периода 2015 – 2016 г. чрез колективно договорените са постигнати промени в размера на седмичното работно време. През същия период средната стойност на седмичното работно време в ЕС-15 бе намалено от 37,6 часа на 37,5. В резултат за ЕС-28 то намаля от 38,1 до 38 часа. С 35,6 часова работна седмица Франция остава страната с най-краткото договорено работно време. В някои държави-членки – България, Естония, Унгария, Латвия, Литва, Полша, Румъния и Словения – работното време не се определя чрез колективното трудово договаряне.
Докладът разглежда също работното време в отделни отрасли: химическа промишленост, металообработване, банков сектор, търговия на дребно и публична администрация. Той констатира, че във всички тези отрасли работниците от страните на ЕС-13 работят значително повече часове в сравнение с тези от ЕС-15. Същевременно, докладът ясно посочва кои са работниците в ЕС, които работят най-много часове.
С пълния текст на Доклада може да се запознаете на: https://www.eurofound.europa.eu/observatories/eurwork/comparative-information/developments-in-working-time-2015-2016