Защитата на трудовите права винаги е актуална тема. Ние отбелязахме Международния ден на труда – 1 май, тази година той съвпадна със 140 години от събитията през 1886 г., когато 300 000 работници в Чикаго надигнаха глас за 8-часов работен ден. За тези 140 години синдикатите успяха да променят живота на трудовия човек. Не са паднали от небето нито отпуските, заплащането, колективните трудови договори, условията на труд, личните предпазни средства, работно облекло, обезщетенията за майчинство, обезщетенията за безработица. Поколения преди нас успяха да защитят тези права. И вече се намираме в една друга епоха. В състояние, където предизвикателствата са по-различни и е важно синдикатите доколко ще бъдем адекватни към тези предизвикателства.

Различните народи, на база на своя темперамент и манталитет по различен начин отбелязват 1 май. Ако погледнем към по-южните, по-темпераментните народи – те отбелязват 1 май с протести и стачки. Докато другите държави, които са малко по на север, в някаква степен и ние от КТ „Подкрепа“, сме възприели друг начин на отбелязване на 1 май – точно като празник. Ние за 10-та година проведохме шествие в централните улици на София, което завърши с над девет-часов концерт „Рок за труда“. В рамките на календарната година имаме достатъчно време да се борим за правата си, и съвсем нормално е на 1 май да направим рекапитулация за това, което ние сме постигнали и да издигнем глас за това, което бихме искали да се промени, но и да отбележим и отпразнуваме нашите успехи. Мотото, което издигнахме тази година на 1 май беше „Сигурност, работни места, заплати! Сега!“. Българският работник, особено в състоянието, в което е държавата след тези кризи – политическата нестабилност, това, че нямахме приет редовен бюджет за 2026, конфликтите, които са около нас в Украйна и Русия, конфликтът, който започна в Иран и доведе до задълбочаване на кризата с петрола и други продукти – това рефлектира върху състоянието на българската икономика, което доведе до влошаване на състоянието на българските граждани.

Има много администрации, в които брутните работни заплати са в порядъка между 700 и 800 евро. Няма как с чиста заплата в порядъка на 600 и няколко – 700 евро някой да живее нормално в държавата. 19 години след влизането ни в ЕС сме шампиони в негативната класация – ние сме на последно място по доходи в ЕС. Трябва да променим тази тенденция и това може да стане само и единствено когато работодатели, синдикати и политици започнем да гледаме в една посока за бъдещето на нашата страна. Има икономически дейности, в които има висок ръст на т.нар. сива икономика. Слушаме години наред, че сивата икономика не мърда – тя е от порядъка на 25-30%. Тези икономически сектори са земеделието, търговията, туризма и в някаква степен това е строителството. В останалите икономически сектори може би по различни обективни причини „сивият сектор“ не е застъпен до такава степен. Именно този сив сектор води до намаляване на възможностите и на официалното виждане какви са реалните доходи на хората. Те биват осигурявани на ниски възнаграждения, около минималната работна заплата, а останалото се получава в плик.

ЕС през 2022 г. прие директива за т.нар адекватна работна заплата. В нея има две направления – едното направление е във всяка една страна-членка на ЕС да бъде изработен механизъм, който да определя минималната работна заплата, така че да има предвидимост и прозрачност при нейното определяне. Второто направление в рамките на тази директива – заложено е разширяване обхвата на колективното трудово договаряне, като за цел е поставено постигане 80% с обхват на колективни трудови договори от цялата икономика. За съжаление, в България някъде около 20% от икономиката е обхваната от колективни трудови договори. Друга директива, която е изключително важна и ще влезе в сила съвсем скоро – от 7 юни – е директивата за прозрачност на заплащането, по-известна като директива за равното заплащане на половете. При нея се залагат изисквания за информиране на всеки един работник какво е неговото заплащане и какви са критериите, при които се определя това негово заплащане, и какво е заплащането по пол и по длъжност в това предприятие. Тази директива забранява изискването за т.нар. фирмена тайна на заплащането на труда. Задължително от 7 юни 2027 г. – една година, след като директивата влезе в сила всяка една фирма, която има повече от 150 работника или служители е длъжна да дава информация за заплащането на работната сила.

Цялото участие на Иоанис Партениотис в обзорното месечно предаване „Големите последици“ може да гледате тук.

Източник: Bulgaria ON AIR