Уважаеми г-н министър,
Изложената фактология в аналитичната част на Вашата концепция наистина е много тревожна. Към причините, които посочвате за високата инвалидност считам, че следва да добавите:
– рязкото повишаване на пенсионната възраст;
– огромния стрес от високата безработица (12,4 %);
– мизерните доходи, които вече трета година са замразени;
– нищожните пенсии, които принуждават бъдещите пенсионери да предпочитат нарушение на закона пред гладна смърт.
Уважаеми г-н министър,
По отношение на визията Ви за структурата и дейността на медицинската експертиза имам следните съображения:
Първо: Считам за правилно предложението медицинската експертиза да остане на подчинение на Министерство на здравеопазването.
Второ: Известно Ви е, че не органите на медицинската експертиза (НЕЛК, ТЕЛК и РКМЕ)извършват установяване на медицинския статус, а различните видове специалисти (лекари), към които е насочен от тях пациентът. Ето защо никакви алгоритми няма да се преборят с корупцията на тези нива, а са необходими контрол и адекватно заплащане дейността на лекарите, установяващи медицинския статус за нуждите на НЕЛК, ТЕЛК и РКМЕ.
Трето: Намерението Ви да издигнете статута на работниците в медицинската експертиза е правилно, но звучи имагинерно, защото не е подкрепено с конкретни мерки и финансов бег граунд.
Четвърто: Окрупняването на структурите на медицинската експертиза и създаването на единна база данни е добра идея особено, ако спешно се изгради единна информационна система. Остава въпросът с кадрите. Тъй като те по закон нямат право на медицинска дейност извън медицинската експертиза, се налагат някои спешни решения за:
– кариерното развитие и израстване на тези лекари;
– нивото на доходите им от работни заплати.
Надявам се, че не разчитате бъдещето на медицинската експертиза да се повери на пенсионери, които да нямат претенции за кариерно развитие.
Пето: Считаме, че разделението на понятията кое е медицинска категория и кое не е дискусионен въпрос.
Да, видът и степента на увреждане е от компетенцията на лекарите, но степента на работоспособност не може да се определя само от лица без медицинско образование. Целта е ясна силово да се намалят инвалидните пенсии в угода на финансовата стабилност. Безцеремонното пренебрегване на здравния статус е контрапродуктивно. Нали в досегашните структури на ТЕЛК и НЕЛК има такива специалисти така че решението за степента на комплексната работоспособност е всъщност колективно решение.
Още веднъж следва да подчертаем, че въпросът за финансовата стабилност се свежда до:
– размер на осигурителни вноски;
– висока и качествена заетост;
– единна информационна система;
– силен контрол;
– елиминиране на паразитните плащания.
По отношение на трайно намалената работоспособност:
Първо: Категоричното Ви становище за отделяне на инвалида с пенсия от пазара на труда считаме за контрапродуктивно, асоциално и дискриминационно, защото:
– лицето няма да има принос съобразно ограничените си възможности в ръста на БВП;
– поради липса на подходяща инфраструктура и социално изключване тези лица са обречени на десоциализация и деградация;
– трябва да се има предвид, че инвалидните пенсии са толкова мизерни, че не осигуряват жизнен минимум. При факта, че здравноосигурителната система не може да обезпечи регулярно и задоволително подържане на здравния им статус, ситуацията става катастрофална.
Второ: Предложените от вас варианти
– не изчерпват всички хипотези;
– всеки един от тях има положителни и отрицателни влияния.
Ето защо считаме, че тук следва да се приложи комплексен подход с набор от критерии за оценка, а не избор на вариант, който е в угода на фикса.
Трето: Предложената от вас задължителна рехабилитация е добро начинание, но не за всички случаи.Така например инвалид загубил окото си какво ще получи от Вашата рехабилитация и защо задължително да минава през нея.
Считам, че необходимостта и вида на рехабилитация трябва да се определи от медицинския екип на ТЕЛК или както назовете новата структура и тя не може да бъде задължителна за всички, особено за трайно инвалидизираните хора.
Четвърто: Съвсем правилно посочвате стратегията на ЕС по безопасност и здраве при работа 2007-2012. Сега сме 2012 г. и беглият анализ на състоянието показва, че работодателите за тези 5 години не са направили и един лев инвестиции в това направление за пример може да Ви посочим ГОРУБСО – Мадан, което е частно предприятие и Мини Марица-Изток ЕАД, което е държавно предприятие.
След като държавата като работодател не спазва европейските директиви, какво да очакваме от другите. И всичко това пак се свежда до изземване на печалбата от фикса под формата на дивиденти и липсата на реинвестиции в условията на труда, които са важен фактор за инвалидизиране на работниците.
По отношение на социалната оценка
Препоръките в тази област са правилни, но неизпълними на фона на средствата, които ви отпуска бюджетът.
В резултат на изложеното Конфедерация на труда „Подкрепа“ не може да подкрепи предложената концепция.
Д-р Евгени Душков
Конфедерален секретар на КТ Подкрепа