При обсъждане и анализиране на възможности за предоставяне на допълнителни материални и социални стимули, по начин различен от увеличаване на възнагражденията, безспорно следва да се имат предвид опциите, при които чрез формиране и разходване на фонд СБКО от страна на работодателя, могат да се предоставят придобивки, които заради съществуващите данъчни облекчения, представляват по-малък разход за работодателя.
Съгласно чл.292 от Кодекса на труда (КТ), „социално-битовото и културното обслужване на работниците и служителите се финансира със средства от работодателя и от други източници”. Чл.293 от КТ предоставя на Общото събрание на работниците и служителите изключителната компетентност да взема решение за начина на използване на средствата за социалнобитовото и културното обслужване, като тези средства не могат да се изземват и използват за други цели. От своя страна, чл.294 от КТ съдържа примерно изброяване на различните възможности за разходване на средствата с цел задоволяване на тези конкретни потребности на работниците и служителите. Според посочената разпоредба, работодателят може самостоятелно или съвместно с други органи и организации да осигурява на работниците и служителите:
- организирано хранене съобразно рационалните норми и специфичните условия на труд;
- търговско и битово обслужване, като изгражда и поддържа търговски обекти и бази за услуги;
- транспортно обслужване от местоживеенето до местоработата и обратно;
- бази за дълготраен и краткотраен отдих, физическа култура, спорт и туризъм;
- бази за културни занимания, клубове, библиотеки и други;
- подпомагане на младите и на новопостъпилите работници и служители;
- задоволяване на други социално-битови и културни потребности.
Както вече отбелязахме, това изброяване е примерно и Общото събрание не е ограничено в решението си относно начина на разпределяне на средствата.
Не е недопустимо Общото събрание да вземе решение за предоставяне на средствата под формата на парични суми, които да се изчисляват в процент от основното възнаграждение на работниците и служителите. Считаме обаче, че този начин на разпределяне на средствата е нецелесъобразен, не съответства на основните цели и принципи, на които се подчинява осигуряването на социално-битовото и културно обслужване на работниците, а не на последно място е икономически неизгодно за работниците и служителите при съпоставяне с възможността за предоставяне на ваучери за храна. Тези изводи могат да се аргументират със следното:
В разяснение № 23-29-92 от 30.10.2018 г. на НАП, се съдържа становище аналогично на Становище с изх. № 24-34-90 от 29.09.2014 г. на ЦУ на НАП, както и в много други разяснения на НАП във връзка с разходите за социално-битово и културно обслужване на работниците и служителите и данъчното третиране на тези разходи.
В разяснение № 23-29-92 / 30.10.2018 г. можем да открием принципното изискване, че социалните придобивки трябва да са достъпни за всички работници и служители и за лицата, наети по договор за управление и контрол или т.нар. принцип за ОБЩОДОСТЪПНОСТ на социалните придобивки. Критерият за общодостъпност на социалната придобивка е налице при условие, че социалната придобивка се предоставя на всички работници и служители:
– в еднакъв размер (определена сума за отработен ден) и
– на еднаква база (реално отработени дни).
Пак в Разяснението четем, че за данъчни цели се счита, че дадена социална придобивка е достъпна, когато тя е на разположение на всички наети лица, т. е. може да се ползва по право от всички тях, както и че размерът на предоставяните социални придобивки не трябва да зависи от заеманата длъжност или от постигнатите трудови резултати, доколкото последните са по-скоро определящи за формиране на допълнително възнаграждение, а не за предоставяне на социални придобивки.
Ние споделяме това разбиране, доколкото социалните придобивки се предоставят и са дължими с цел задоволяване на еднакви социални потребности на всички работници и служители и не следва техния размер да се поставя в зависимост от принос в работата, размер на възнаграждението, заемана длъжност и други подобни.
Предоставянето на парични средства е нецелесъобразно и защото, по отношение на социалните придобивки, предоставени под формата на парични средства, ЗКПО препраща към ЗДДФЛ. Според чл. 205 от ЗКПО социалните разходи, които не са предоставени в натура, представляващи доход на физическо лице, се облагат при условията и по реда на Закона за данъците върху доходите на физическите лица.
Съгласно чл. 6, ал. 2 от КСО доходът, върху който се дължат осигурителни вноски, включва всички възнаграждения, включително начислените и неизплатени или неначислените и други доходи от трудова дейност.
Предвид текста на чл. 6, ал. 11 от КСО, върху средствата за социални разходи, давани постоянно или периодично пряко на работниците или служителите в пари или в натура, се внасят осигурителни вноски в размера за фонд „Пенсии“, определени съответно по реда на ал. 3 и 5 от кодекса.
На основание чл. 127, ал. 1 от КСО, задължително се осигуряват за допълнителна пенсия в универсален пенсионен фонд лицата, родени след 31 декември 1959 г., ако са осигурени във фонд „Пенсии“ на държавното обществено осигуряване. Осигурителните вноски за допълнителното задължително пенсионно осигуряване се внасят върху доходите, върху които се дължат осигурителни вноски за държавното обществено осигуряване (основание чл. 157, ал. 6 от КСО).
Здравноосигурителните вноски за лицата по трудови правоотношения се определят върху дохода, върху който се дължат вноски за държавното обществено осигуряване (чл. 40, ал. 1, т. 1 от Закона за здравното осигуряване (ЗЗО)). На това основание върху средствата за социални разходи се дължат и здравноосигурителни вноски.
С оглед на всичко посочено, от една страна, при предоставяне на социална придобивка под форма на парично плащане няма да се изпълни в пълнота предназначението на придобивката и няма да е налице прилагането на принципа за общодостъпност.
От друга страна, този начин на разходване на средствата, сравнен с предоставянето на средствата под формата на ваучери за храна се явява нецелесъобразно и икономически неизгодно за работниците и служителите, а и за работодателя. Предвид задължението за облагане с данък и внасянето на осигурителни вноски за някои осигурителни рискове, сумата разходвана от работодателя, ще бъде редуцирана с данъчни и осигурителни плащания (както за сметка на осигуреното лице, така и за сметка на осигурителя) преди да се получи от работниците и служителите. Напротив, при предоставянето на средствата под формата на ваучери за храна, се задействат разпоредбите свързани с данъчното третиране на социалните придобивки предоставени в натура и по специално предвидените в закона данъчни облекчения за някои видове социални придобивки, сред които и ваучерите за храна, издадени по нормативно установения за това ред. В тези случаи при един по-малък краен разход за работодателя, на практика целия заделен от него финансов ресурс се насочва и достига пряко у работника/служителя без отчисления за данъчни и осигурителни цели.
ВАЖНО!
Съгласно чл.204, ал.1, т.2 от ЗКПО с данък върху разходите се облагат документално обоснованите социални разходи, предоставени в натура на работници и служители и лица, наети по договор за управление и контрол (наети лица). Социалните разходи, предоставени в натура включват и разходите за ваучери за храна (чл. 204, ал. 1, т. 2, буква „б“ от ЗКПО), но в ЗКПО е предвидено да не се облагат с данък върху разходите конкретно посочени социални разходи в натура и при изпълнение на определени условия. Съгласно чл. 209 от ЗКПО не се облагат с данък социалните разходи по чл. 204, ал. 1, т. 2, буква „б“ в размер до 80,00 лв. месечно, предоставени под формата на ваучери за храна при изпълнение на посочените в същия член условия, а за 2022 г. този размер бе установен на 200.00 лева месечно.
Съгласно §2 от Преходните и заключителните разпоредби на Закона за изменение и допълнение на ЗКПО, в сила от 01.01.2022 г., „През 2022 г. ваучерите за храна по чл. 209, ал. 1 могат да се предоставят на всяко наето лице и в следващ месец от 2022 г., като не се облагат с данък върху разходите, когато общият размер на предоставените ваучери за храна през съответния месец е до законово установения необлагаем размер за всеки от месеците, за които се отнасят предоставените ваучери, за всяко наето лице“.
Предвид всичко посочено по-горе, препоръчваме при обсъждането и вземането на решение за начина на разпределяне на средствата за СБКО, при възможност да се избере начин, който да позволява работниците и служителите да получават пълния размер на предоставените от работодателя средства, като се ползват предвидените в закона данъчни облекчения.