Повече от един на всеки десет души в Европейския съюз биват наети на временни договори, въпреки че по-голямата част от тях биха предпочели постоянен такъв. От една страна временните договори помагат на работодателите да управляват търсенето на труд, но от друга страна носят множество недостатъци на работниците и служителите, като например несигурност на работните им места и по-ниско заплащане.

В продължение на поне три десетилетия временната заетост се разпростира във все повече европейски държави. Това се дължи до голяма степен на проведените реформи, които отслабиха законодателството в защита на работещите и предоставиха на работодателите по-голяма гъвкавост с цел да бъдат в състояние да управляват своята работна ръка съобразно постоянно променящата се среда и нуждата от понижаване на разходите. Наетите на временен договор могат да бъдат освободени най-лесно от всички работници като просто не бъдат подновени договорите им и именно по този начин разходите биха могли да бъдат сведени до нула, когато и ако се налага; да се прекрати постоянен трудов договор представлява една в пъти по-трудна и скъпо струваща задача.

Броят на временно наетите служители е нараснал с 25% в рамките на ЕС27 за през периода от 2001 г. до 2012 г., в сравнение с ръст от „само” 7% при работещите на постоянен договор. Докато този по-висок растеж на практиката за наемане на временни договори се наблюдава в две трети от страните на ЕС, абсолютните първенци в това отношение са следните пет държави: Полша (2 милиона души), Германия (1,1 милиона души), Италия (900 000 души), Франция (400 000 души) и Холандия (300,000 души). В същото време, Испания изгуби почти половин милион временни работни места за същия период, а Великобритания – почти 140 хиляди.

Въздействието, което кризата оказа

Равнищата на временната заетост спаднаха драстично след старта на икономическата криза през 2008 г. като предприятията и компаниите, на които се наложи да намалят броя на работната си ръка, избраха да не подновят договорите на временно наетите си служители като първоначална реакция. В Испания временно наетите служители пострадаха в най-голяма степен от промените в пазара на труда, като техния нетен брой се понижи с 1,2 милиона в периода между 2008 и 2012 година.

В това отношение цифрите се промениха бързо след пика на кризата. Несигурността на икономическите показатели подтикна работодателите към все по-често срещания избор да сключват договори за временна заетост, отколкото по-рано: между 2010 г. и 2012 г. половината от ново-наетите попълнения в трудовите колективи са били наети на временни договори. Сравнение може да бъде направено с 40% през 2002 г., като най-впечатляващ е техният дял в Испания и Полша, а именно около 80%.

През 2012 г. 13% от всички служители в целия ЕС27 са работили в условията на временно наемане. Сравнение може да бъде направено със съответния процент през 2001 г., а именно – 11%. Съществени са различията в отделните държави, които надлежно са илюстрирани на фигурата по-долу. Над една четвърт от работещите хора биват наети на временни договори в Полша през 2012 г. и над една пета съответно в Испания и Португалия, докато процентите са значително по-ниски (5% и надолу) в Латвия, България, Естония, Литва и Румъния.

Целият текст може да прочетете тук