До
г-н Бойко Борисов
министър-председател на Република България

До
г-жа Десислава Танева
министър на земеделието, храните и горите
 

До
г-жа Деница Сачева
министър на труда и социалната политика

Копие до
г-жа Лозана Василева
председател на ОСТС „Земеделие и горско стопанство“

ПРЕДЛОЖЕНИЕ
ОТ НАЦИОНАЛНА ФЕДЕРАЦИЯ „ЗЕМЕДЕЛИЕ И ГОРСКО СТОПАНСТВО“ НА КТ “ПОДКРЕПА“
Относно: Сезонната заетост в сектор „Селско стопанство“ на Република България

УВАЖАЕМИ ДАМИ И ГОСПОДА,

Във връзка с извънредната ситуация, породена от пандемията с коронавируса, и проведеното извънредно заседание на Отрасловия Съвет за тристранно сътрудничество, „Земеделие и горско стопанство“ на 22 април 2020 г., с участието на представители на браншови организации на хранително-вкусовия сектор и на Министерство на труда и на социалната политика, и поради категоричната позиция на НФ“ЗГС“ на КТ „Подкрепа“, изразена и от представителя на МТСП за незаконосъобразността на предложението за „задължителен обществено полезен 14-дневен труд в земеделието на трайно безработни българи“, правим няколко предложения, които смятаме, че са задължителни и фундаментални за решаване на дългосрочния проблем със сезонната заетост в сектор „Селско стопанство“, както и устойчивото развитие на браншовете, създаващи заетост в сектора – растениевъдство и животновъдство.

СЪСТОЯНИЕ

Очевидно основната причина да няма българи, желаещи да работят в българското земеделие и животновъдство, е невъзможността работодателите в сектора, и най-вече тези в производството на плодове и зеленчуци, етерично-маслени и черупкови култури, както и животновъдния бранш, да създадат условия за устойчива и добре платена заетост. Компенсацията на заетите лица, като дял от брутния вътрешен продукт средно за ЕС е 47,6% (2019 г.)[1], в България този дял е 43,8%. В земеделието този показател е традиционно по-нисък – около 34-35% от факторния доход в отрасъла средно за ЕС, а в България е едва 25% – с десет процентни пункта по-малко[2].

Успоредно с това трябва да се подчертаят и тежките условия на труд в сектора. Според изследване на НСИ, повече от половината от заетите в селското, горското и рибното стопанство (63%) са изложени на рискови фактори като шум (силни вибрации); носене на тежки товари; химикали, прах, изпарения или газове; неудобни работни пози и движения; риск от трудова злополука; извършване на дейности, изискващи силна зрителна концентрация (напрежение). За сравнение, делът на този натоварващ тип работни места в останалите сектори е 24%.

Спорадичните приходи – днес 50 лв., в следващите три дни без никакви приходи – и тежките усложия на труд няма как да задържат българските работници и те винаги ще предпочитат да работят на френското, английското, германското поле. Наясно сме, че причина за това е и структурата на финансиране на тези браншове по Първи и Втори стълб на Общата селскостопанска политика, прилагана у нас.

ВЪЗМОЖНОСТИ

Днес, по време на тази безпрецедентна здравна криза, ни се отваря възможност да поправим грешките, породени от липсата на национална аграрна политика през всичките години на прехода. Необходими са спешни финансови мерки за подпомагане на всички малки семейни ферми и преработватели, както и на тези големи производители на плодове и зеленчуци, етерично-маслени и черупкови култури, които създават значима заетост и които са ощетени по линия на подпомагане по първи и втори стълб на ОСП по различни причини. ЕК предостави огромни възможности за гъвкаво използване на средствата по ОСП, както и възможността за държавни помощи, което е шанс за България да насочи тези средства и за подпомагане на доходите на заетите в сектора пряко чрез заплащане на работна заплата, например в размер на 60%. Масово фермерите изпитват трудност да платят работни заплати, отговарящи на нуждите на работниците, които впоследствие намират решение отивайки на работа в земеделието на страни от Западна Европа (пример: 10,15 евро на час за прибиране на плодове и зеленчуци във Франция).

Като реакция за справяне с кризата свързана с вируса COVID-19 и негативния ефект, който тя има върху европейското земеделие, Европейската комисия предложи пакет от мерки, които обаче бяха свързани единствено с механизмите, предвидени в Регламент 1308/2013 г. Действително пазарните мерки, като Общата организация на пазара на Европейския съюз, са изключително бърз способ за реакция, но за съжаление те не са достатъчни, когато става дума за запазване на трудовата заетост в селските райони. Предвидените възможности за създаване на финансови инструменти могат да осигуряват ликвидност на земеделските стопанства, но в дългосрочен план те го лишават от възможността за инвестиции и гарантиране на заетост.

В тази връзка Федерация „Земеделие и горско стопанство” на КТ „Подкрепа” предлага Министерство на земеделието, храните и горите да предложи на Европейската комисия да инициира промяна в Регламент 1305/2013 г., с който да се създаде възможност държавите членки да адаптират своите Програми за развитие на селските райони по начин, който да позволи на земеделските стопанства на тяхна територия да се справят с липсата на работна ръка в селските райони. Целта е да се позволи неизползваните до момента средства от Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони да бъдат конкретно фокусирани за инвестиции в работна ръка. В условията на криза и постоянната заплаха от поставянето на цели стопанства под карантина, една такава мярка ще позволи на фермерите не само да запазят своя човешки ресурс, но и да създадат допълнителна заетост.

Подобно на Инициативата за инвестиции, финансирана от неизползваните средства от Европейски структурни фондове, промяната в Регламент 1305/2013 г. може да стане в рамките на един месец. При експресната промяна на Регламент 1303/2013 г. двата съзаконодателя – Европейски парламент и Съвета вече показаха, че в условия на криза могат да работят изключително бързо и ефикасно в интерес на европейските граждани.

ПРЕДЛОЖЕНИЯ

На първо място, промяна на цялостния подход на разхвърляна, неконтролирана заетост в селското стопанство. Агенцията по заетостта от относително пасивен участник на пазара на труда следва да поеме активна роля на посредник. Чрез дирекции „Бюро по труда“, агенцията да се свърже с всички безработни от конкретната община и да им предложи сезонна заетост с договор до края на сезона. Брутното трудово възнаграждение следва да е не по-малко от 900 лв. или приблизително 1,5 пъти минималната работна заплата. Анализът на селското стопанство на Института по аграрна политика показва, че, за да се намали острият недостиг на работници в отрасъла, има възможност за 50-60% увеличение на разходите за труд. Внимателно планиране на разполагаемите средства по ОСП ще оформи точния размер на финансовите средства, с които държавата да подпомогне покриването на разходите за труд на земеделските стопани.

Агенцията по заетостта и нейните дирекции следва да работят съвместно със синдикатите и работодателите за локализиране на безработни и съответно работодатели по общини. Веднъж сключила договор с желаещите да се трудят в селското стопанство, АЗ сключва договор и с конкретния работодател за предоставяне на работна ръка. С добро планиране и засилени контакти между отделните страни може да се постигне до голяма степен непрекъсната заетост на едно лице, което ще полага труд при различни работодатели в зависимост от нуждите на сектора.

На второ място, да бъдат направени промени по отношение на обезщетенията за безработица и социалните помощи, така че получаващите ги в момента лица да бъдат мотивирани да се ангажират в селското стопанство. Гражданите, които имат право на обезщетения за безработица, при желание следва да имат възможност да работят в земеделието. През това време те ще получават заплата, но не и обезщетение за безработица. Това обаче не бива да води до загуба на осигурителни права, затова след края на кампанията изплащането на обезщетението следва да продължи толкова месеци, колкото са оставали преди да бъдат наети на сезонни договори. На гражданите, които получават социално подпомагане по чл. 9 от ППЗСП, и имат желание да бъдат наети от АЗ за сезонна работа, следва да им бъде прекъсната социалната помощ, тъй като ще получават заплата. След края на временната заетост обаче, социалното подпомагане следва да продължи, без при оценка на доходите да се вземат предвид доходите по сезонните договори.

КТ „Подкрепа“ смята, че тези две промени биха били ключови за повишаване на мотивацията на безработни и социално слаби да подпомогнат селското стопанство в критичен момент. Само ако не загубят възможност да се изхранват и впоследствие.

На трето място, да се създаде със закон национална земеделска камара на трипартитен принцип, като в нея членуват национално представителните синдикати и по един представител за всеки бранш от хранителната верига. Всички фермери и преработватели, които получават финансиране, също трябва задължително да членуват в Българската земеделска камара в съответният бранш на дейност. Задължително е и участието на научни институти, изследващи хранителната верига. Пример за функционираща такава земеделска камара има във Франция.

За целите на ефективното сътрудничество, земеделската камара може да координира нуждите от работна ръка във всички общини и при нужда една община да помага на друга. Камарата може да организира логистиката и реализацията на продукцията на дребните стопанства, които изпитват огромни трудности, тъй като преговорната им мощ е недостатъчна. Тези собственици са и най-уязвими в социално-осигурителен аспект, тъй като се осигуряват на нива под минималната работна заплата. В допълнение предвид това, че българските фермери и преработватели ползват публични средства от европейския земеделски фонд и бюджета на държавата, трябва да се гарантира възможност всички български граждани да контролират как се харчат тези средства.

На четвърто място, следва да се създаде дигитална земеделска платформа – единно дигитално пространство, в което се събира цялостната информация и се провежда мониторинг на заетостта и нуждите от такава в България. В момента част от тази дейност се извършва от електронната платформа на Агенцията по заетостта. От друга страна има модул за българско производство на сайта на Министерството на земеделието, храните и горите. Разпръсността не позволява да се следва единна политика и да се следи за последователни действия, които да доведат до търсения национален резултат.

Създаването на специална дигитална платформа, която да даде възможност и условия за връзка между търсещите и предлагащите работа в селското стопанство, към настоящия момент е единственото решение в краткосрочен план, което ще има дългосрочен ефект. Възможно е двете страни да се търсят по регион, бранш или професия. Федерация „Земеделие и горско стопанство” на КТ „Подкрепа” може да помогне на МЗХГ за създаването на тази платформа в кратки срокове. Допълнителната ангажираност на федерацията и на държавната администрация могат много бързо да създадат необходимите условия за популяризирането на платформата и нейното ефективно функциониране.

Създаването на тази дигитална среща ще допринесе за изсветляване на заетостта в сектора, което ще го направи по-атрактивен за потенциалните заети в него. Важно е да се отбележи, че създаването на подобни платформи вече е стартирало в няколко държави членки на ЕС, като във Франция, една от страните с най-активна земеделска политика, подобна платформа е вече факт и работи.

На пето място, въвеждане на електронна трудова книжка, в която се отчита всеки отработен час и по този начин работникът придобива възможност за натрупване на трудов стаж, което е по-правилният и честен подход за всички работещи в сектора. В България Кодексът на труда дава широки възможности за сключване на трудови договори, включително и за временна работа, които да отразят интересите на работниците и те да се почувстват защитени и оценени. Отново пример Франция нашите сънародници имат осигурителен номер в Земеделската осигурителна каса и всеки отработен час се натрупва. Това създава предпоставка за пълни осигурителни права. Време е недоносчето „еднодневен трудов договор“, за което държавните институции дори не успяват да публикуват адекватна и реална статистика на използване, да бъде премахнато от българското трудово законодателство.

Предлагаме да се помисли също за преминаване на патентен данък за малките и средни ферми и преработватели. От години КТ „Подкрепа“ настоява и за диференцирано ДДС за стоки от първа необходимост. Необходимо да се положат значими усилия по отношение на техните доходи, тъй като това ще е следващата вълна социално слаби пенсионери, които ще тежат на националната осигурителна система. А биха могли да бъдат източник на приходи за държавния бюджет, НОИ и НЗОК.

Обръщаме се с призив към Вас управляващите да подкрепите описаните по-горе предложения за излизане от дългогодишната патова ситуация в сектор селско стопанство. Тези предложения ще доведат до значително повишаване устойчивостта на бизнеса в сектора и до повече сигурност на заетите във всичките форми в него, а това ще бъде гарант за запазване на селските региони на България.

С УВАЖЕНИЕ:   

АНЕЛИЯ ИВАНОВА   

                                                                                       ПРЕДСЕДАТЕЛ НФ“ЗГС“ НА КТ  “ПОДКРЕПА“

[1] GDP and main components (output, expenditure and income) [nama_10_gdp], Eurostat

[2] Анализ на състоянието на селското стопанство и хранително-вкусовата промишленост, Институт по аграрна икономика https://www.mzh.government.bg/media/filer_public/2020/01/21/analiz_na_sstoianieto_na_selskoto_stopanstvo_i_khranitelno-vkusovata_promishlenost_izgotven_ot_institut_po_agrarna_ikonomika.pdf