Синдикат „Образование“ към КТ „Подкрепа“ проведе национално изследване сред българските учители и информира за фиктивните образователни политики и евентуалните промени, които биха ги съживили.

Политиката „Атестиране на педагогическите специалисти“ беше една от скандалните политики, защото категорично не се приемаше от двата най-големи учителски синдиката. Напук на синдикатите, законотворците на ЗПУО вкараха политика, която в този си вид няма аналог в европейските образователни системи. Разбираемо, тази политика не е задействана и в момента буксува в очакване.

• 66,8% от анкетираните са предложили категорично тази политика да отпадне от закона; 
• 32,9% пък предлагат този процес да се слее с политиката диференцирано заплащане

Останалите участници в проучването са заявили, че това е рестриктивен инструмент, останал от тоталитаризма, че не трябва да се извършва от колеги в образователната институция, че е атестирането е обречено на формализъм и е елемент на образователната бумащина без никакъв смисъл.

Синдикат „Образование“ неколкократно е заявявал, че тази политика е обречена още в зародиш. Нямаме световна практика на работеща атестация на учители извън процеса на инспектиране. Атестацията е политика, характерна за държавните служители и категорично неприложима за българските учители. Някои елементи от нея могат да се интегрират в политиката диференциално заплащане. Синдикат „Подкрепа“ настоява за пореден път политиката Атестация на педагогическите специалисти да отпадне от ЗПУО!

Друга напълно фиктивна политика е тази за „Обществен съвет“. Разбираемо и научно доказано е, че всяка политика, която не е обсъдена с българските учители, ще бъде спорна и с мрачно бъдеще.

• 39,5% от респондентите казват да отпадне от ЗПУО;
• 33.5% от участниците в проучването са предложили да се преструктурира и слее с училищното настоятелство;
• 26,4% са за това да му се вменят задължения, освен правата.

Част от анкетираните смятат, че „Общественият съвет“ със своите активности трябва да осигурява поне 1/3 от бюджета на образователните институции. Синдикат „Образование“ смята, че интерпретацията на капацитета на субекта „Обществен съвет“ е силно преекспонирана и неговата роля в българското образование на практика е диаметрално противоположна, в сравнение с образователните системи в САЩ, Канада, и др. Общественият съвет далеч не можа да постигне своите цели, защото му беше възложена една огромна за системата експертиза, която очевидно този комедиен стожер на публичността нямаше.

Последният нагледен пример затова беше, че участници на обществения съвет щяха да избират бъдещи директори на образователни институции, като авторът на скандалната наредба 16 за избор на образователни директори явно беше пропуснал, че някои участници в обществения съвет не само са без основно образование, но и трудно владеят българския език.

Синдикат „Образование“ смята и ще настоява политиката „Обществен съвет“ да отпадне от ЗПУО, като припомняме, че и сега някои елементи на съвета съществуват в училищните настоятелства.

Следващата, трасирана като неработеща политика, е „Права и задължение на родителите“. Разбираемо, тази политика кореспондира силно с други важни политики, като възпитание, гражданско образование, обща и допълнителна подкрепа, формиране на ценностна система и др. Безспорно, от лошото партниране с родителите, от липсата на отговорност от някои семейства, гореизброените политики ще бъдат в турбулентност.

• 93,6% от респондентите смятат, че на родителите трябва да се вменят ясни задължения и ефективни инструменти, както и финансови санкции при нарушение на училищния правилник. От това ясно следва, че много родители не съдействат и не спазват училищния правилник, а обществените институции нехаят за това поведение на някои семейства;
• 42% са посочили да се поощряват партниращите родители

Други предложения са:

• Да се облекчи процедурата по налагане на санкции към ученици, като се минимизира влиянието на родителите;
• Да се ограничат правата на родителите в ЗПУО и да им се вменят задължения;
• При механизма за обхват да се насочат ефективни санкции към родителите, включително и в наказателния кодекс, като се освободят учителите от тази неприсъща им роля;
• Да се намали тежестта на броя ученици като компонент за формиране на бюджета на образователната институция и др.

Правилното, ефективно, отговорно и безкомпромисно партниране с родителите е в основата на всяка успешна образователна система по всички краища на света. Това, че в България родителите на деца и ученици се третират от политическите партии като бъдещ електорат, това че криворазбраната толерантност към някои тип родители пречи на работата на общинските и държавни институции да бъдат ефективни в образователните политики, сякаш вече е прието за новата нормалност.

Спазването на училищния правилник трябва да е неоспорим факт, а всеки родител трябва да подписва договор с образователната институция за спазване на всички изисквания вменени от ЗУПО и прилежащите наредби, защото училищният закон не е само за българските учители!