КТ „Подкрепа“ изразява подкрепата си за увеличението на минималната работна заплата на 710 лв., но, както и при обсъждането на националния бюджет, подчертаваме, че то е крайно недостатъчно. България устойчиво е окупирала последните места в ЕС по размер на трудовите възнаграждения и в абсолютен размер и като покупателна способност. Данните в следващите две графики са публикувани от Евростат.

Със значителна разлика пред нас са включително балкански държави, които не са част от Европейския съюз – Черна гора и Сърбия.

Втората графика представя минималните работни заплати по покупателна способност. Отново България е на последно място в ЕС, но в допълнение работещите в Черна гора, Северна Македония и Сърбия имат възможност да задоволяват жизнените си потребности далеч по-адекватно, отколкото заетите на МРЗ у нас. Това са дълготрайни тенденции, страната ни не само не се доближава до средноевропейските нива, но вече изостава зад другите държави от Балканския полуостров, които не са част от Съюза.

Към тази незавидна ситуация се добавя и нарастващата инфлация. Последните публикувани от НСИ данни сочат, че на годишна база през февруари 2022 г. спрямо февруари 2021 г. тя се е увеличила с цели 10%. За сравнение ръста на МРЗ, който ни се предлага, е едва 9,2%. Необуздано растящите цени на енергоносителите за бизнеса се отразяват и на домакинствата през увеличените цени на стоките. Очевидно фактът, че гражданите все още са на  регулиран енергиен пазар, не компенсира нарасналата издържка на живота в България.

По отношение на някои внушения относно МРЗ:

• От няколко години работодателските организации блокират задължителните по закон преговори за определяне на минималните осигурителни доходи по икономически дейности и квалификационни групи професии. В същото време твърдят, че се противопоставят на „административното“ определяне на МРЗ, като то трябвало да бъде заменено с колективно договаряне между работодатели и синдикати. Няма как да сме по-съгласни с втората част на твърдението, тъй като КТ „Подкрепа“ от години настоява за определяне на МРЗ по икономически дейности. Но, за съжаление, с оглед на дългогодишния работодателски бойкот именно на такива преговори, то е само претекст да се обявят против нищожното актуализиране на минималните възнаграждения.
• Средният осигурителен доход се сближава с равнището на МРЗ, поради факта, че в България делът на недекларираният труд е в ужасяващи размери. Според анализ на НАП към 2018 г., 58% от българските работещи и 47% от българските работодатели са част от сивата заетост. Това „пести“ пари на бизнеса, но „пести“ също приходи на бюджета, осигурителните фондове и лишава от сигурност работещите, когато настъпи някой от осигурителните рискове като майчинство, болест, безработица, старост.
• Не на последно място трябва да обърнем внимание на внушенията, че допълнително възнаграждение за трудов стаж и професионален опит се начислява само в България, което ни правело изключение от европейските практики. Прилагаме анализ, изготвен от експерти на КТ „Подкрепа“, за наименованията, размера и начините, по които такива плащания се правят в 10 европейски държави, САЩ и Канада, включително в наднационални структури като ООН, Европейския парламент и Европейската комисия.

С оглед на изложеното, КТ „Подкрепа“ смята, че е наложително да бъде извършено допълнително увеличение на МРЗ при планираното актуализиране на държавния бюджет в средата на годината. За да бъдат изпълнени заложените в директивата за минималните възнаграждения препоръки, МРЗ следва да е 840 лв. А за да постигнем сближаване със средно европейските нива, увеличението следва да бъде около 55% от настоящата МРЗ или около 1000 лв.

За пореден път обръщаме внимание, че не се публикуват данни за нивата на трудовите възнаграждения в страната, което препятства възможността за обективен анализ на тяхната структура и размер. Настояваме тази информация да бъде публична. В противен случай правителството да каже ясно защо отказва да оповести тези ключови данни.